Дървесната пепел се използва в градината не само за подхранване, но и в борбата с болести и вредители, като се поръсва върху почвата и насажденията. Резултатите от прекомерното внасяне могат да бъдат трагични.
Дървесната пепел е представител на органоминералните торове. Тя е богата на хранителни вещества, които се усвояват лесно от растенията, когато се използва правилно.
Защо не трябва да прекаляваме с използването на дървесна пепел и какви са последиците?
Въпреки всички предимства на този тор, той трябва да се внася с повишено внимание.
1. Влошаване на състоянието на растенията поради недостиг или излишък на хранителни вещества
Изглежда парадоксално, но е факт – редовно подхранваме с пепел, а растенията гладуват. Тя е алкална, което означава, че повишава рН на почвата. Това прави голяма част от минералите, съдържащи се в пепелта (калий, фосфор, калций, магнезий), недостъпни за усвояване от растенията.
Възможен е друг вариант – растенията вече да са получили излишък от калий преди почвата да стане алкална и това да го „заключи“.
В алкална среда усвояването на желязо и манган също е затруднено и растенията страдат от хлороза. Листата стават светли, докато жилките остават яркозелени.
Корените също се увреждат и не функционират пълноценно, а растенията закърняват. Добивите рязко намаляват, защото завръзите и плодовете окапват, а останалите са плътни и безвкусни.
Калият от дървесната пепел се усвоява от растенията сравнително бързо, защото попада незабавно в почвения разтвор,а калцият – много по-бавно. Той се нуждае от леко подкиселяване на почвата, за да се превърне в по-достъпна форма. Ако внасяме пепел по-често, рН се увеличава, а вероятността растенията да изпитват недостиг на калций – нараства. Младите листа по върховете се деформират и пожълтяват по краищата, а при плодовете на доматите и пипера се появява върхово гниене.
Внасянето на минерални торове при такава ситуация може да утежни картината още повече, защото фосфорът се превръща в трудноразтворима форма – калциеви фосфати.
2. Поява на болести и вредители
Отслабените растения лесно стават уязвими от болести и вредители, но има и редица проблеми, които са пряко свързани с алкализирането на почвата.
Най-често срещан проблем е появата на краста по картофите и то във всичките и разновидности. Групата организми, причиняващи заболяването, виреят в почви, обогатени с дървесна пепел. Патогенните бактерии, които причиняват черна бактериална петнистост, бактериален рак и съдова бактериоза по кръстоцветните култури, също виреят в алкални условия.
Повечето вредители (попови прасета, телени червеи, ларви на майски бръмбар, нематоди и др.) предпочитат кисели почви, но могат да бъдат активни и в леко алкални. Надземните паразити (листни въшки, паяжинообразни акари, щитовидни въшки, трипси и др.) могат лесно да заразят отслабените и изтощени растения.
3. Влошаване на структурата на почвата
Излишъкът от пепел вреди не само на растенията, но и на почвената микрофлора. Полезните микроорганизми умират в прекалено алкална среда. Тя нарушава симбиозата им с корените, които не могат да функционират правилно. Земните червеи напускат такава почва. С течение на времето мъртвата почва се уплътнява лесно, става по-малко пропусклива и се напуква лесно.
Какво да направим, ако сме прекалили с дървесната пепел?
Ако рН на почвата е над 7,0, желателно е да добавим 1-2 чаени лъжички лимонена киселина на 10 литра вода. Това ще помогне за нормализиране на киселинността и ще повиши достъпността на растенията към минералните съединения в почвения разтвор. След поливане може да мулчираме с прясна органична материя – свежа трева, борови иглички и др.
Докато температурите са над 15 градуса по Целзий, непременно използвайте биопрепарати на базата на почвената гъба триходерма или други подходящи, което ще възстанови баланса на микроорганизмите в почвата.
За един сезон се допускат до 5 подхранвания с дървесна пепел, а ако почвата е склонна към алкализиране, тогава се намаляват. Полезно е да се следи постоянно състоянието на почвата.
Не трябва да се внася дървесна пепел за подхранване на обикновени и червени боровинки, хортензии, рододендрони, киселец, жасмин и други.
Поддържането на рН баланса е много важно за правилното развитие и здравословно състояние на културите.
