В Северна Италия производството на прочутото сирене Пармиджано Реджано все по-силно зависи от способността на фермерите да пазят кравите от екстремните летни горещини. При температури, доближаващи 40°C, оборите се превръщат в постоянно работещи охладителни станции — вентилатори въртят въздуха почти без прекъсване, а автоматични пръскачки обливат животните с вода, разказва Политико.
Топлинният стрес при млечните крави може да започне още около 25°C, особено при висока влажност. Животните ядат по-малко, движат се по-малко и прекарват повече време под въздушните струи и водните пръски. Намаляват и преживянето и почивката, а в резултат производството на мляко може съществено да спадне. Средното намаление през лятото е около 10%, но във ферми, които са по-силно засегнати от жегата, спадът достига около 20%.
Затова охлаждането вече е сред най-важните инвестиции в млечните ферми. Все по-често се използват мощни вентилатори, водни пръскачки, които се включват автоматично, когато животните се намират в определена зона, както и системи за следене на температурата. При екстремни горещини електроенергията, необходима за работата на тези системи, може да се удвои или утрои.
За някои ферми това означава цялостно преосмисляне на инвестициите. Стопанства, които преди са се подготвяли основно за студените зими, сега влагат средства преди всичко в това да направят летните месеци по-поносими за животните. Някои вече комбинират охлаждащите системи със слънчеви панели, за да ограничат растящите разходи за електричество.
Охлаждането обаче е само едната страна на проблема. Горещините и сушата затрудняват и осигуряването на фуража за стадата. Това е особено важно за производителите на Пармиджано Реджано, тъй като правилата за защитеното наименование за произход изискват поне 75% от храната на кравите да бъде произведена в района.
Сред ключовите култури е люцерната, която благодарение на дълбоката си коренова система е сравнително устойчива на суша. Но продължителната липса на валежи налага все по-интензивно напояване, за да бъде осигурена достатъчно добра реколта от сено.
Недостигът на вода допълнително оскъпява производството. Когато нивата на реките и каналите паднат прекалено, фермерите могат да бъдат принудени да използват подпочвени води. Изпомпването им изисква значително количество електроенергия и според земеделски организации може да направи напояването около пет пъти по-скъпо.
Самото прибиране на фуража също се съобразява с жегата. Част от фермерите вече косят и събират сеното в ранните часове — около 3–4 сутринта. Причината е, че с покачването на температурите през деня изсъхналият фураж става по-крехък и може да се рони, което затруднява прибирането му. Към 8–9 часа сутринта условията вече могат да бъдат твърде горещи за ефективна работа.
Проблемът се задълбочава и от специфичните правила за производството на пармезан. Кравите, млякото, сиренето и голяма част от фуража трябва да останат свързани с определена географска зона. Това означава, че производителите не могат просто да преместят стадата си към по-хладни райони, когато равнините на Северна Италия попаднат под продължителна гореща вълна.
В басейна на река По — един от най-важните земеделски райони на страната — високите температури, недостатъчните валежи и спадащите водни запаси превръщат водата в стратегически ресурс. Затова фермерските организации настояват за инвестиции в резервоари и инфраструктура за съхранение на вода, вместо проблемът да се решава само с временна помощ при суша.
Засега производството на пармезан остава стабилно благодарение на направените инвестиции и силния пазар на сиренето. Но климатичният натиск поставя все по-голям въпрос пред по-малките стопанства: дали ще могат да си позволят необходимите разходи за вентилатори, пръскачки, напояване, електроенергия и модернизация на старите обори.
