През последните години намаляването на популациите на медоносните пчели и дивите опрашители поставя сериозни предизвикателства пред земеделието. Все по-голям интерес предизвикват алтернативни видове опрашители, които могат успешно да допълват или дори да заменят пчелите при определени култури. Сред тях особено място заемат сирфидните мухи (Diptera: Syrphidae), известни още като цветарки или цветни мухи.
Сирфидите съчетават няколко ценни качества – отлични способности за опрашване, висока адаптивност към различни климатични условия и лесно развъждане при сравнително ниски разходи. Освен това ларвите на много видове унищожават листни въшки и други неприятели, което ги превръща в едни от най-полезните насекоми в съвременното интегрирано земеделие.
Биология и значение на сирфидните мухи
Семейство Syrphidae включва над 6000 вида, разпространени по целия свят. Възрастните индивиди се хранят основно с прашец и нектар и ежедневно посещават голям брой цветове. При пренасянето на полен между растенията те осъществяват ефективно кръстосано опрашване.
Особено ценен вид е Eristalis tenax, известен като търтеевидна сирфида. Възрастните мухи удивително наподобяват медоносна пчела, но не жилят и са напълно безвредни за хората. Те летят дори при по-ниски температури, силен вятър и облачно време, когато активността на пчелите значително намалява.
Изследванията показват, че сирфидите могат успешно да опрашват:
- овощни култури;
- ягодоплодни растения;
- рапица;
- кориандър;
- моркови и други семепроизводни култури;
- тиквови растения;
- зеленчуци в оранжерии;
- различни лечебни и етеричномаслени култури.
Благодарение на по-бавното си придвижване върху цветовете те често оставят повече прашец върху плодника в сравнение с други насекоми.
Предимства при контролираното опрашване
Използването на сирфидни мухи предлага редица преимущества:
- висока ефективност при по-ниски температури;
- активност при облачно време;
- безопасност за работещите в оранжериите;
- липса на агресивно поведение;
- възможност за лесно масово размножаване;
- съвместимост с интегрираната растителна защита;
- ниски производствени разходи.
Поради тези качества сирфидите все по-често се използват като допълващи опрашители в интензивното овощарство и оранжерийното производство.
Проста технология за развъждане на Eristalis tenax
Един от най-лесните начини за получаване на голям брой сирфидни мухи е създаването на малки ферментационни басейни, които привличат женските за снасяне на яйца. Представената технология може успешно да се прилага както в малки стопанства, така и в научноизследователски бази.
Необходими материали
- пластмасов съд с вместимост 10–20 литра;
- прясно окосена трева, плевели, слама или сено;
- вода (за предпочитане престояла или дъждовна);
- сухи листа, слама или дървени клонки за какавидиране.
Подготовка на субстрата
Съдът се запълва приблизително до една трета с растителна маса, която леко се притиска. След това се долива вода до около 15–20 cm дълбочина, като се оставят 5–10 cm свободни до ръба. Съдържанието се разбърква добре.
Разполагане
Контейнерът се поставя на слънчево или полусенчесто място в близост до овощни дървета, зеленчукови площи или цветни ивици. Под въздействието на слънчевата топлина започва ферментация, която отделя летливи вещества, привличащи женските сирфиди.
Снасяне на яйцата
След около 4–7 дни се образува биофилм върху повърхността на водата. Женските Eristalis tenax снасят яйцата си непосредствено над водната повърхност или по влажните растителни остатъци.
Отглеждане на ларвите
По време на развитието е необходимо:
- периодично доливане на вода;
- добавяне на малки количества свежа растителна маса при отслабване на ферментацията;
- избягване на резки промени във водното ниво.
Ларвите се хранят с микроорганизмите, развиващи се във ферментиращата органична материя, което прави технологията изключително евтина.
Какавидиране
След приблизително 2–3 седмици зрелите ларви напускат водата. За улесняване на процеса се поставят наклонени клонки или дървени летви, по които те достигат до суха почва или слой от листа и слама. След още 10–14 дни се излюпват новите възрастни мухи, готови да започнат активно опрашване.
Практическо приложение в контролираното опрашване
За оранжерийни култури развъдните съдове могат да бъдат разположени извън производствените площи, а новоизлюпените възрастни мухи периодично да се освобождават в оранжерията. При овощни градини и семепроизводни посеви няколко развъдни пункта могат да бъдат разположени по периферията на насажденията, като така се осигурява непрекъснато естествено попълване на популацията през целия период на цъфтеж.
Добри резултати се получават при комбиниране на сирфидите с цветни ивици, богати на нектар и прашец (фацелия, кориандър, копър, резене, елда), които осигуряват храна за възрастните насекоми и удължават живота им.
Сирфидните мухи представляват една от най-перспективните групи алтернативни опрашители в съвременното устойчиво земеделие. Те съчетават висока ефективност при опрашване, лесно масово развъждане и ниска себестойност. Простата технология за производство на Eristalis tenax позволява дори на малки фермерски стопанства да създадат собствени популации от опрашители без необходимост от скъпо оборудване.
Комбинирането на сирфидни мухи с традиционните пчелни семейства може значително да повиши сигурността на опрашването, особено при неблагоприятни климатични условия, като същевременно подпомага биологичното разнообразие и устойчивото производство на висококачествена земеделска продукция.
Автор: инж. агроном Роман Рачков
