От 2019 г. България разполага с програма за управление на рисковете в земеделието, но голяма част от предвидените мерки така и не са приложени, а секторът продължава да трупа загуби от поредица кризи.
Трудно е да оценяваме ефективността на администрацията, когато виждаме, че още през 2019 година страната ни е изработила Програма за управление на рисковете и кризите в отрасъл „Селско стопанство“, оказала се обаче поредният ненужно изработен документ. Зачетохме се в тази програма и с изненада установихме, че още преди 7 години голяма част от възможните рискове пред бизнеса са били назовани, но никой от администрацията не е предупредил земеделците как да се предпазват, за да избегнат ужасните кризи и в сектора на плодовете и зеленчуците, и на зърнопроизводството, на животновъдството.
За да не сме голословни, ще публикуваме малка част от програмата, в която са описани негативите от засушаването, задавайки си риторично въпроса защо още през 2019 г. чиновниците не са започнали да образоват фермерите – примерно като ги насочват какви семена да сеят или как да обновяват породите животни, така че климатичните промени да не ги заварят неподготвени.
Тази програма е съставена дори преди България да изработи Стратегическия си план за развитие на селските райони, който се оказа поредното „куцо куче“, чийто бюджет за подпомагане отново не достигна до фермерите и днес поредното правителство ще води преговори с Брюксел да спасява 200 млн. евро. В същото време климатичните изненади от последните 4 години буквално извиват ръцете на фермерите и едва през 2025 г. политиците решиха, че е време да създадат Гарационен фонд при кризи.
Ето някои от предупрежденията в Програма за управление на рисковете и кризите, останали на книга, но успешно провалили съдбата на хиляди български земеделци. И понеже повечето от текстовете в тази програма са преписани от документите на ЕС, колкото да се показва активност пред Брюксел, затова сега статистиците не правят нищо друго освен да отброяват фалиралите бизнеси във всички подсектори от селското стопанство. А новият месия в земеделското министерство иска за пореден път демагогства пред бизнеса колко бързо щял да се справи с проблемите.
„Природните бедствия са най-честите форсмажорни обстоятелства, предизвикващи кризи в земеделието. Това са природни явления с геоложки, хидрометеорологичен и биологичен произход, като земетресения, наводнения, движения на маси (свлачища, кално-каменни порои, лавини), бури, градушки, големи снежни натрупвания, замръзвания, суши, горски пожари, масови заболявания от епидемичен и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили.
Глобалното затопляне и въздействието му върху селското стопанство като цяло може да се счита като една криза в по-дългосрочен план. В съответствие с прогнозите в глобален мащаб за повишаване на средните годишни температури, за България може да се очаква това повишение да варира между 0,5°C и 1,5°C до 2029 г. и между 2,0°C и 5,0°C до края на века. Предвид очакваните промени в моделите на валежите, това също би могло да доведе до диференцирани въздействия върху регионалните добиви на българското земеделско производство според съответните култури. Като се има предвид, че земеделието има по-голяма тежест в българското селско стопанство, изменението на климата би могло да има по-силно въздействие именно върху този сегмент.
Намаляване на реколтата и промени в добивите от земеделска продукция в районите с ниска надморска височина, биха били резултат от глобалното затопляне. Негативното влияние би могло да се засили и от по-честите природни бедствия (наводнения, горещини и суша). Очаква се това да увеличи рискът от глад. Добивът зависи от продължителността на периода на растеж и формиране на продуктивността на културите. При зърнените и маслодайни култури съществено значение има продължителността на периода на формиране и узряване на зърното. В резултат от проектираното повишаване на температурите и намаляване на валежите през периодите на формиране на продукцията от основни селскостопански култури (зимна пшеница, царевица и слънчоглед) изключително важно е да се проследи изменението на добивите от тези видове през следващите години.
Поради влиянието на метеорологичните условия върху земеделските култури се наблюдава по-ранен цъфтеж на дърветата, удължаване на сезона за отглеждане на лози и промени в другите природни цикли при растенията.
Промени в датите на настъпване на фенологични фази и по-специално, по-ранен цъфтеж на овощните култури или по-ранно узряване, е наблюдавано през последните години на миналия век в много райони на Европа. Тези промени се очаква да продължат и през следващите години от новото столетие. С прогнозираното затопляне на климата, може да се очаква по-нататъшно намаляване на междуфазните периоди от цъфтене до узряване на зърнените култури. Намаляването на репродуктивния период ще съкрати времето за наливане на зърното, което ще се отрази негативно на добивите, при това през лятото изменението на климата ще бъде най-забележимо, като броят на горещите дни би могло да се увеличи с 22-37.
Посочените основни фактори предопределят възникването на епизодични кризисни ситуации, които в голяма степен са свързани с природоклиматичните условия. В зависимост от естеството си, видовете кризи биват:
Продължително засушаване
Недостигът на вода би могъл да окаже огромно влияние върху селскостопанската продукция в България. Сумата на валежите по време на вегетацията се очаква да се понижи поради прогнозираните по-ниски валежи и намаляване на продължителността на вегетационния период, причинени от затоплянето. Всички използвани глобални климатични модели симулират намаление на валежите от март до юни през следващите периоди от века и това влияе неблагоприятно върху влажността на почвата през пролетта и началото на растеж при редица пролетни култури. Тези въздействия биха могли да бъдат специфични за всеки отделен регион и отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или в места с по-висока надморска височина. Във връзка с това, земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси и да интродуцира нови по-сухоустойчиви сортове. От изменението на температурните и водни ресурси през следващите години у нас, най-уязвими биха могли да бъдат пролетните земеделски култури, отглеждани върху неполивни площи, поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие.
Новата разработена стратегия за управление и развитие на хидромелиорацията и защита от вредното въздействие на водите (бел. ред. поредният документ, захвърлен в нечии чекмеджета) подхожда към проблематиката от перспектива в национален мащаб и се стреми към постигане на следните цели:
а) Възстановяване на потенциално обслужваните от хидромелиоративна инфраструктура поливни площи;
б) Защита на плодородни земеделски земи, възстановяване и поддържане на инфраструктура за защита от наводнения и корекции на реки на договорени нива;
в) Увеличаване на нетните ползи, произтичащи от поливното производство на култури и защитата от вредното въздействие на водите;
г) Поддържане на добро състояние на засегнатите водни тела в количествен и качествен аспект, в рамките на районите на басейново управление.
Измръзване на земеделските култури
В условия на екстремно ниски температури и липса на снежна покривка, се наблюдава измръзване при засетите през есента култури (рапица, пшеница, ечемик). Отглежданите сортове зимна пшеница у нас основно са студоустойчиви и издържат на ниски температури. Благоприятен фактор за предпазване на пшеницата от ниските температури през зимата е снежната покривка, която като лош проводник на топлината не позволява температурата под нея да се понижи прекомерно.
Екстремно ниските температури оказват отрицателно въздействие и при трайните насаждения - причиняват измръзване на плодните пъпки през зимата и рано напролет (в зависимост от степента на чувствителност на видовете).
Наводнения
Хидромелиоративната инфраструктура в България е сериозно увредена, четем още в програмата преди 7 години. Средствата, получавани на ниво система са недостатъчни дори за основна поддръжка, като едва около 8% от „годните“ площи, обслужвани от „Напоителни системи” ЕАД, реално се напояват. Ето защо, разработването на дългосрочна визия за поливното земеделие!!!, отдавна е осъзнато като необходимост. Отводнителните системи и системите за защита от наводнения, включително язовирите, са изправени пред сходни предизвикателства. Последните наводнения показаха, че язовирите имат изключително значение в извънредни ситуации. Язовирите трябва да се възприемат и управляват като критични елементи на хидротехническите системи. Оценката на риска от наводнения започна още през 2011 г. с предварителна оценка на риска от наводнения. Определени са райони със значителен риск от наводнения, в резултат на което се разработиха карти на заплахата и риска. Към момента, за тези райони на ниво речен басейн, са разработени Планове за управление на риска от наводнения с конкретни мерки.
Градушки
Ежегодно падналите градушки с различна интензивност нанасят сериозни щети върху земеделските култури. Наблюдава се зачестяване на случаите с гръмотевични бури и градушки не само през пролетта и лятото, но и през зимните месеци като януари и февруари. За предпазване на културите от това явление, е необходимо да се подобри градозащитата в България чрез разширяване на защитаваната територия. В тази връзка предстои да бъде приет Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието. Главната причина, налагаща приемане на Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието, е необходимостта от повишаване на ефективността на системата за управление на риска в земеделието. С приемането на законопроекта ще се осигури възможност за разширяване обхвата на системата за борба с градушките, като се постигне защита върху 100% от обработваемите земеделски земи в страната (за които не са налице забрани и ограничения от различно естество), както и урбанизирани територии, за които съществува техническа възможност – Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Смолян, Благоевград, Кюстендил, Перник, София.
Разширяването на обхвата ще се постигне чрез следните способи:
* доизграждане на системата за наблюдение за опасни явления, с разполагане на 4 допълнителни радарни станции, което ще позволи получаване на радарна информация за територията на цялата страна;
* въвеждане в експлоатация на нови ракетни площадки и командни пунктове, с цел доизграждане и уплътняване на системата за ракетна защита;
* осъвременяване на материално-техническата база на съществуващите ракетни площадки;
* въвеждане на самолетен способ за борба с градушките и преразпределение на валежите.
Предвижда се градозащита да се осъществява общо върху 90 млн. дка, от които 36,6 млн. дка обработвана земя (обработваема земя, трайни насаждения, смесено ползване). Ракетен способ ще се прилага върху 22 млн. дка, в това число 12,8 млн. дка обработвана земя. За останалата територия ще бъде използван самолетният способ на защита (реалното му въвеждане се планира за сезон 2019 г.), като за целта се предвижда въздействието върху градоносните облаци да се осъществява с 4–5 специализирани самолета.
Болести и вредители
Това са кризи, засягащи животните и растенията или замърсявания в хранителната верига, които биха могли да окажат негативно влияние и върху човешкото здраве. Други възможни рискове са вреди, възникнали в следствие от повишено нерегламентирано движение на животни и земеделска продукция, търговия с нелицензирани селскостопански продукти, нерегламентирани препарати за растителна защита и ветеринарномедицински препарати.
Вредителите и болестите винаги са причинявали загуби в реколтите на културите. Промяната в температурата, влагата и концентрацията на атмосферни газове могат да стимулират растежа и възможността за генериране на растения, гъби и насекоми, промяна на взаимодействието между вредители, техните естествени врагове и гостоприемници. За борба с тези вредители често се използват пестициди, които могат да причинят сериозни странични ефекти върху човешкото здраве и околната среда. Разпространението на вредители и болести, може да доведе до увеличение на количеството на пестициди и ветеринарни лекарства, които да попаднат в храните. Промените във валежите, температурата и относителната влажност на въздуха, могат лесно да замърсят храните като фъстъци, пшеница, царевица, ориз и кафе с микротоксиногенни гъбички, които могат да причинят фатални последици. През цялата история редовно са се появявали нови видове и щамове от тях, което води до уязвимостта на растенията към вредителите и болестите.
Заразните болести са широко разпространени сред животните. Характерно за тези заболявания е бързото им разпространение, като в някои случаи за кратко време болестта може да обхване цели райони, страни и даже континенти (шап, чума и др.). Животните се заразяват по различни начини – чрез поемане на причинителя през устата, чрез вдишване, през кожата, през лигавиците на очите, чрез половия акт или чрез кръвосмучещи паразити (мухи, кърлежи, комари и др.) в зависимост от болестта. Източник на зараза са обикновено болните животни, които със своите секрети и екскрети изхвърлят възбудителя на болестта във външната среда и замърсяват храната, водата и други предмети, откъдето се заразяват намиращите се в контакт с тях животни.
Кризи от този вид могат сериозно да разстроят земеделските пазари, поради забрани, свързани с движение на животни, търговия със стоки и глобално движение. Производителите на добитък в частност, могат да се срещнат със сериозни икономически трудности.
Икономически кризи
Под икономическа криза се разбира това състояние на пазарната икономика, при което производството на стоки превишава платежоспособното търсене. Характерното за нея е свръхпроизводството, последвано от спадане на обема на продажбите. В резултат се намаляват печалбите, курсът на акциите, реалният брутен вътрешен продукт. Покупателната способност на населението спада, поради намаляването на работните заплати. Нарастването на безработицата и на лихвения процент, в резултат от нарасналото търсене на пари, са други последици от икономическата криза.
В дългосрочен аспект икономическата криза се характеризира с ниски нива на търговията и инвестиционната дейност, високи нива на безработица и инфлация, водещи до политическа нестабилност.
В земеделието икономическите кризи засягат както вътрешните, така и международните пазари на селскостопанска продукция, като оказват влияние на производствения процес, иновациите, конкурентоспособността на продукцията и доходите на земеделските производители.
Управление на кризите в отрасъл „Земеделие“
Управлението при кризи е комплекс от дейности на компетентните органи, насочени към предотвратяване възникването и развитието на кризи и тяхното овладяване.
Управлението на кризи в земеделието има за цел да:
Ограничи потенциалните допълнителни щети;
Инвестира във възстановяване на загубите на земеделските стопани.
Финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява с предвидени целеви средства в държавния бюджет, бюджетите на общините и на юридическите лица и едноличните търговци. Начинът за това следва да се определи с подзаконов нормативен акт. Органите за управление при кризи планират в бюджетите си финансови средства за дейностите по управление при кризи.
При наличие на разходи за допълнително привлечени сили и средства, извън предвидените целеви средства, при дадено кризисно положение, същите ще се възстановяват от държавния бюджет.
Отчитайки непрекъсната заплаха от възникване на кризисни ситуации в отрасъла „Земеделие“, свързани с неблагоприятни климатични събития, природни бедствия, заболявания по растенията и животните, екологични катастрофи, ЕК предприе редица законодателни инициативи свързани със създаване на условия за стабилно развитие на селскостопанското производство с цел гарантиране прехраната на населението и доходите за земеделските стопани. Реформите на ОСП в областта на управлението на рисковете и кризите в отрасъл „Земеделие“ са насочени към прилагането на различни инструменти, които имат за цел намаляването на негативното влияние на икономическите, природо-климатичните и санитарни рискове и бързото преодоляване и ограничаване на последиците от настъпилите кризисни ситуации.
В новия пакет от законодателни предложения на ЕК за бъдещата ОСП през програмен период /2021-2027 г./ е заложено създаването на кризисен резерв в началото на всяка година, предназначен за предоставяне на допълнително подпомагане на отрасъла за целите на управлението или стабилизирането на пазара, или в случай на кризи, засягащи производството или дистрибуцията в селското стопанство. Сумата за кризисния резерв е най-малко 400 милиона евро, като Комисията може да коригира тази сума, когато това е целесъобразно с оглед на развитието или перспективите на пазара през текущата или следващата година и когато взема предвид наличните бюджетни кредити по линия на ЕФГЗ. Освен това неизползваната сума от кризисния резерв, която е налична в края на 2020 г. се прехвърля за 2021 г.
Природни бедствия и катастрофични събития – начини за компенсиране загубите на продукция на земеделските стопани
Държавни помощи
В случай на природно бедствие или катастрофично събитие, фермерите се подпомагат чрез компенсаторни помощи, индивидуални помощи, директни плащания, извънредна помощ de minimis. За целта е необходимо неблагоприятните климатични събития да бъдат признати като природни бедствия. Неблагоприятните климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, се обявяват със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, като докладът към заповедта се съпровожда с метеорологична информация от Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките.
Компенсации се изплащат за неблагоприятно климатично условие, което може да бъде приравнено на природно бедствие като слана, буря и градушка, заледяване, пороен и непрекъснат дъжд или тежко засушаване, които унищожават над 30% от средногодишната продукция, изчислена въз основа на предходния тригодишен период или от средния обем за три години на база предходния петгодишен период, като се изключат най-високият и най-ниският показател.
Застраховане
Застраховането е дейност, при която застрахователни компании набират средства (застрахователни премии) от физически и юридически лица и се задължават да осигурят застрахователно покритие (застрахователни суми) през периода на застраховката, като при настъпване на определен риск (застрахователно събитие), изплащат обезщетение или плащане. При земеделското производство най-често предмет на застраховане е реколтата (добива, продукцията) и загубата на животни, дивеч, риба и кошери с пчели.
Застраховката на земеделски култури покрива загуба на реколта от преки количествени вреди от проявени рискове, като: градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, измръзване, изтегляне, осланяване, наводнение, киша, задушаване и запарване под дебела снежна покривка, специфични рискове в зависимост от естеството на конкретните земеделски култури.
Застраховката на животни може да покрива загуба на животни вследствие на: пожар; заразни болести, потвърдени лабораторно от ветеринарните органи (антракс, туберколоза, бруцелоза, шап, бяс, устрел, чума); природни бедствия (буря, ураган, проливен дъжд, градушка, наводнение, срутване и свличане на земни пластове и удар от мълния); злополуки (обгаряне от взрив, действие на електрически ток, произшествия с моторни превозни средства, нападение от диви животни, счупване на кости при механичен удар и падане в пропаст при паша); незаразни, паразитни и други болести; eксплозия и емплозия.
Значителна част от земеделското застраховане в България продължава да се прави, само когато е задължително или когато някой друг поема част от този разход, а пожелателната самоинициатива по една или друга причина все още е изключение. Стопаните по-често търсят алтернативи, с които да защитят продукцията си.
Както в България, така и в другите държави-членки на ЕС, застраховката покрива ограничени климатични рискове. Съществуват два основни проблема, които задържат развитието на търговско-застрахователните продукти, покриващи широк спектър от добив, цена или приходни рискове. Първо много земеделски стопани могат да бъдат засегнати по едно и също време от свръхпроизводство и като следствие от ценовия риск. Второ асиметричната информация ограничава фирмите в застраховането при изчисляване на вероятността от загуби и това може да доведе до неблагоприятен избор.
По отношение на общественото участие в земеделските застраховки, наличната информация разграничава три основни групи държави–членки. В Гърция и Кипър земеделската застраховка е задължителна и има широк обхват. Втората група от държави членки са с установени публично-частни партньорства и различни видове публична подкрепа в застраховането (Испания, Португалия, Италия, Франция, Австрия, Люксембург, Чехия и Словакия, Латвия и Естония). Във всички други държави-членки застраховка се предлага, но без обществена подкрепа и обхваща само някои климатични рискове, като градушка, или някои специфични болести по животните.
На европейско ниво Комисията, в своите Насоки за държавните помощи в селскостопанския сектор, фиксира правила за държавите-членки в подкрепа на земеделските застраховки. Помощ до 65 % от разходите за премии е възможно за застраховане срещу загуби от природни бедствия като земетресения, лавини, свлачища и наводнения, както и други извънредни събития. Загубите, причинени от неблагоприятни климатични събития (слана, градушка, заледяване, дъжд, суша) или болести по животните и растенията могат също да бъдат приравнени към природни бедствия.
България е нотифицирала държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, за период 2015 – 2020 г. Всички помним как тази помощ се използваше от малцина, но на чиновниците не им правеше впечатгление.
Санитарни кризи
Те представляват специфични мерки за ликвидиране, ограничаване на заболяванията и контрол върху здравето на животните, на растенията и безопасността на храните.
Негативният ефект от санитарната криза поради инфекциозни агенти може да засегне целия ЕС, като се има предвид възможността от разпространение на болести в много държави-членки и последващото нарушаване на пазарите. Дори огнище, което е ограничено само в една държава–членка, може да доведе до забрана за износ на продукти от ЕС за някои пазари.
Мерките, които са предприети за управление на тези рискове, са хармонизирани на ниво ЕС, като законодателство в областта на здравето на животните и безопасността на храни и фуражи. Законодателството на ЕС ясно постановява, че съответната държава-членка носи отговорност за прилагане на законодателството, за контролиране на епидемията и по този начин забавя мащаба на кризата. В случай на спешни мерки за ликвидиране на епизоотични болести в животновъдството, държавите-членки могат да компенсират земеделските стопани за техните капиталови загуби и загуба на печалба, свързана със заклани животни или унищожени култури, в рамките на лимита, определен от законодателството на ЕС и правилата за държавни помощи.
Икономически кризи
Необходимите промени в развитието, с оглед преодоляване на икономическата криза и смекчаване на нейните последствия, могат да се извършат чрез съзнателното вмешателство на различните държавни институции. Засилването на държавната намеса и съвместни действия на засегнатите страни в рамките на обща антикризисна политика, би довело до по-бързо и по-ефикасно справяне с кризисната ситуация.
Ефективно вмешателство на държавата и предприемането на широкомащабни мерки за стабилизация на доходите на земеделските производители, би довело до смекчаване на тежките социални последици, които са резултат от икономическата криза. Основният способ за въздействие върху негативното им отражение е управление чрез инструменти за стабилизиране на цените, нетни провизии, интервенция на пазара.
В края на програмата са изредени и институциите, отговорни да я прилагат, затова е редно да ги посочим – освен специализираните дирекции на МЗХ това са още Българската агенция по безопасност на храните; Държавен фонд „Земеделие“; „Напоителни системи“ ЕАД и Изпълнителнате агенция по горите.
