Финансистът Любомир Данов, който участва във Фискалния съвет, разкри неспоменавани или добре забравени моменти отпреди 21 години, когато се е решавало какъв модел на земеделие да бъде развит в България. Дацов бе гост на сутрешния блок на националната телевизия днес. В края на разговора за бюджета, бе отворена за кратко и темата за проблемите в аграрния сектор, тъй като точно преди него събеседник в БНТ бе Светлана Боянова – съветник на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“. Боянова представи исканията на камарата – за субсидирана заетост, създаване на кооперативи, преференциално финансиране на кооперативите за изграждане на логистични центрове и други.
Но ето какво каза Любомир Дацов. Цитираме го почти дословно, без да променяме смисъла на изказването му:
„Хората, които са виновни за състоянието на земеделието, са самите земеделци, които управляваха земеделието през това време. И това трябва ясно да се каже.
Аз широко се усмихвам на наглостта им.
Но през 2005 г., когато се решаваше какви да бъдат моделите в земеделието, имаше две предложения. Едното беше на Министерството на земеделието, другото на Министерството на финансите и Световната банка. (През 2005 г. имахме два земеделски министъра – отиващият си Мехмет Дикме и приемникът му Нихат Кабил – б.р.)
През 2005 г. предложението на финансовото министерство беше за семейни ферми и за последващото им обединение в кооперативи, за да се запази населението в малките селища. (Любомир Дацов бе заместник-министър на финансите по това време – б.р.)
Предложението на Министерството на земеделието бе за настоящия тип земеделие – на базата на борсови продукти, високотехнологично – с много трактори и машини, и малко хора. Тоест в него нямаше поминък. И тук не говоря само за зърнопроизводството.
В края на краищата лобито на земеделците, подкрепено без нито един глас против, наложи тази политика, която доведе до това състояние.
Същите хора тогава съветваха и носеха предложения към земеделското министерство. Същите хора и днес съветват. Тогава те бяха в някаква форма на сговор с политическия елит. Те и сега са в същата позиция.
Аз просто не очаквам нещо да се случи в тази област.
Да се опитваш да прокараш нещо като манна небесна 20 години по-късно и да смяташ, че ще има някакъв резултат, е като да излъжеш самия себе си.
Някой попречи ли на земеделците досега да поискат държавата да плаща осигуровките на квалифицираните служители в аграрния сектор? Мисля, че нищо не им е попречило.
Липсата на политика в земеделието е довела до това състояние. Не мисля, че сега нещо ще се промени. Още повече, че ... вие не забелязвате ли, че те гледат непрекъснато в кошницата на другите? А и говорят, изискват някой да намали цените, надценките...
Горе-долу техните печалби са около три пъти по-големи спрямо крайните търговци. Тоест, крайните търговци биха претендирали към техните печалби. Защото тези, които печелят в земеделието, имат много сериозни печалби“.
