След като преди седмица три от браншовите биоорганизации в страната се обявиха срещу част от последните поправки в Наредба 9 за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., днес и ръководството на Българската камара „Плодове и зеленчуци“ настоя за корекции на предлаганите от администрацията текстове.
В писмо, изпратено отново до парламента, Министерския съвет и до Министерството на земеделието и храните, от камарата обявиха, че също имат съмнения за нова схема за „източване“ на финансов ресурс от европейските фондове през интервенцията за производство на растителен репродуктивен материал (РРМ), произведен при преход към биологично производство и биологичен растителен репродуктивен материал (РРМ).
Първата позиция, изразена от биофермерите
„Категорично се присъединяваме към сигнала на Националната биоасоциация, Българската асоциация за биологично животновъдство и Сдружението на еленските животновъди и земеделци, разпространен по медиите на 3 юли 2026 г. относно съмнения за схема за „източване“ на средства при отглеждането на репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство“, четем в писмото.
В действащата Наредба № 9 от 26 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "Биологично растениевъдство" и "Биологично пчеларство", включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на РБ за периода 2023 - 2027 г. ставките за подкрепа са определени, както следва:
-
за площи за производство на растителен репродуктивен материал, произведен при преход към биологично производство - 949,09 евро/ха, а за площи, заявени след 01.01.2024 г. - 1298 евро/ха;
-
за площи за производство на биологичен растителен репродуктивен материал - 736,58 евро/ха, а за площи, заявени след 01.01.2024 г. - 1077 евро/ха;
Посочените ставки са изчислени да компенсират производството на РРМ от овощни и зеленчукови култури, които се отглеждат на много по-малки площи и не би трябвало същите ставки да се прилагат за производство на семена от полски култури (зърнено-житни, зърнено-бобови и маслодайни култури), фуражни култури и картофи, за които ставките следва да са значително по-ниски.
Споделяме притесненията на колегите, че настоящите ставки в Наредбата, биха могли да привлекат нездрав интерес от страна на производителите на семена от полски култури (зърнено-житни, зърнено-бобови и маслодайни култури), фуражни култури и картофи.
Ние също настояваме ставките в Наредбата да бъдат преразгледани така, че да има адекватна и съобразена с конкретната група земеделска култура подкрепа на биологичното производство на растителен репродуктивен материал, за да не се стигне до изкривяване на подпомагането по интервенцията.
Ние вярваме и винаги сме отстоявали, че всяко подпомагане на българското земеделие, включително и на биологичното производство, следва да е с цел осигуряване на хранителния суверенитет на България и на българска здравословна и качествена храна за българския потребител.
