За първи път това лято Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ откри официално жътвената кампания в ловешкото село Дренов и за първи път събитието им беше уважено от президента на страната Илияна Йотова. След няколко поредни години на крайно тежка криза, която не пощади сектора и през 2026-а, с блокираните доставки на горива и поредния пик в цените – този път и на торовете за земеделието, надеждите днес са отправени към дипломатически ходове между САЩ и Иран от последните дни.
За настроенията, с които зърнопроизводителите посрещат прибирането на тазгодишната реколта и за реформите, които биха извадили агробизнеса от икономическата криза, разговаряме с един от видните ловешки зърнопроизводители Димитър Мачуганов.
Г-н Мачуганов, с оптимизъм или песимизъм очаквате прибирането на реколтата?
След три поредни кошмарни години на суша и климатични аномалии мога да кажа, че всички ние тази година сме заредени с положителна енергия. В кръвта ни на земеделци е заложено да ни крепи надеждата, затова и след дъждовната пролет гледаме с оптимизъм.
Единственото, на което разчитаме, са собствените ни сили да отгледаме културите, защото само производството зависи от нас. Всичко друго е в ръцете или на природата, или на пазарите, или на глобалните събития като войни и катаклизми. И там ние не можем да влияем по никакъв начин. Затова и притесненията ни са свързани с конюнктурата на пазара, която продължава да бъде потисната от редица фактори.
Единствената ни надежда към момента е подписването на споразумението между САЩ и Иран, което тайничко се надяваме да нормализира пазарната ситуация със скъпите горива и торове – или поне ще се доближи до цените преди конфликта, защото те имат пряко влияние върху доходите на земеделите в Европа и по света.
Какви са очакванията конкретно за Вашето стопанство?
Последните три години ние имахме страхотни щети при производството на люцерна, защото тя изисква много вода, но горещините се оказаха фатални. Въпреки че ние имаме немалко поливни площи, срещу природата и високите температури просто нямахме шанс. Трудно си изпълнихме дори международните договори, наложи се да прибегнем до реекпорт от наши конкуренти на пазара.
След много трудната 2025 година 2026-та е много важна за нас. Знаете, че сме затворили цикъла на производство при люцерната, затова и въпреки критичната 2025 г. през тази година леко увеличихме площите с люцерна, с надеждата, че тази цикличност на трайно засушаване вече да е преминала. Първото прибиране на люцерната мина, сега сме на втори етап и нещата вървят добре.
Надявам се много от колегите стопаните, които са пред фалит, тази година да оцелеят блрагодарение на подходящите климатични условия досега. Разчитаме тази година културите бъдат опазени.
От няколко години в сектора обсъждате варианти за реформиране на производството. Кое според Вас дърпа бизнеса назад и как бихте излезли от досегашната криза?
Смятам, че е назрял моментът да променим досегашната система на работа, защото продукцията, която произвеждаме в България, е скъпа. Вярно, никак не е лесно да намалим разходите си производство, но в момента не сме конкурентни и затова трябва да помислим как да променим ситуацията.
Единственото, върху което ние, хората от полето можем да повлияем, е да подобрим логистиката за реализацията на българската реколта. Ако уеднаквим сортовете, които произвеждаме, бихме могли да гарантираме и по-големи доставки на зърно с еднакво качество. Важно е да се ориентираме дали да произвеждаме мелничарска пшеница или пък силната хлебна пшеница. И, ако областите, които са близко до експорта започнат да произвеждат достатъчно количества от еднакви сортове пшеница, бихме отговорили на изискванията за нужната партидност при износа на по-големите количества зърно. Освен това вътрешният пазар е доста сложен поради фирмената задлъжнялост между фермери и търговци на зърно. Вече втори голям търговец на зърно се оттегли от България и тази загуба още повече ще усложни търговските връзки. След като в края на миналата година несъстоятелност обяви компанията „Фарм секс“, в началото на юни втора голяма търговска фирма се разтресе – „Агрикс“, и всичко това ще се отрази възху тазгодишното изкупуване.
Ако трябва да променим нещата кардинално обаче, смятач, България трябва да се преориентира към ранния пазар на зърно. Заради географското ни разположение ние не можем да се конкурираме с Украйна, Русия и Румъния като обеми в износа на хлебно зърно. Но нашето зърно узрява по-рано от тяхното, затова тази ниша е добра алтернатива, която трябва да развиваме, защото, още веднъж повтарям – важно е уеднаквим произвежданите сортове.
Разбира се и тук има един проблем, който е свързан с товарните мощности на двете ни пристанища – Варна и Бургас. Вероятно държавата би могла да помогне, но за целта е важно да дискутираме темата с управляващите.
Третата реформа, която според мен е важно да приложим, е да озаптим малко размера на рентите, които плащаме за обработка на земята. Да, моментът не е подходящ, защото всички ние приучихме нашите арендатори с високите нива за наемите, а сега искаме да сваляме рентите. Но това е начин да оцелеем, защото никой от нас не може да влияе върху останалите елементи, формиращи себестойността ни – нито на цените на торове, препарати, горива, нито на разходите за заплати. Рентите обаче бихме могли да променим и това може да стане с подписването на договорите за ползване на земята още през тази година.
Какво точно предлагате – с промени в нормативната уредба или договаряне на свободен принцип?
Взаимоотношенията между собственик и ползвател са пазарин тип отношения, затова и нормативно не бихме могли да искаме регулации. Но, за да направим размера на рентата по реален, всеки от нас би използвал своя система за контракт.
Проблемът е, че ситуацията с наемите на земя беше опорочена от хора, които имат и други доходи, затова започнаха да предлагат непазарна рента, изнудвайки нас, арендаторите да наддаваме заедно с тях, защото в противен случай щяхме да загубим парцелите, които досега сме обработвали. Това доведе доста от нас до фалити, други се отказаха доброволно.
Най-справедливо е размерът на рентата да бъде процент от печалбата. Някои колеги вече прилагат подобни варианти, като се съобразяват и със собствениците на земя, които не трябва да ги ощетяваме.
