Не от една и две, а от четири години българските правителства тъпчат на едно място с подготовката на онова законодателство, което да защитава земеделските производители по веригата от полето до трапезата и да не ги ощетява при изкупуването на селскостопанска продукция. Точно преди година, през юни 2025 г., Синор.бг широко отрази мненията на бранша, на търговци и икономисти по дългоочаквания проектозакон за веригата на доставки за земеделски продукти и храни, подготвен от тогавашния кабинет на Росен Желязков. В края на годината обаче всички бяхме свидетели на безславния крах на този проектозакон в парламента, вина за който очевидно имаха неговите създатели.
Още през юни миналата година в интервю за нашите читатели доцентът от Института по икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН) Огнян Боюклиев посочи слабите звена на онзи проект, неподчинени на икономическата логика. Още тогава Боюклиев заяви, че първото нещо, което авторите е трябвало да направят, е да променят Закона за храните, като дадат определение какво точно означава „Продукт, произведен в България“. Същата теза икономистът повтори и днес в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР, коментирайки новите два проектозакона – за защита на конкуренцията и на потребителите, които от месец се коментират в публичното пространство. И за пореден път търпят същите онези критики, заради които миналогодишният закон не стигна до "Държавен вестник".
Никой от нас не желае законодателният процес за премахване на изкривеното ценообразуване по търговската верига да претърпи поредно поражение. Но от това, което се предлага в сегашните два законопроекта, а именно въвеждането на нови понятия като „справедлива цена“ и „справедлива стойност“, които нямат обяснение нито със счетоводните, нито с икономическите правила на пазара, затова в днешното интервю Боюклиев отново предупреждава, че изкривяването на пазара би могло да се неутрализира единствено с корекции в Закона за храните.
Отново публикуваме част от интервюто на доцента от БАН, дадено за Синор.бг преди година, за да се убедите, че при желание проблемът с аномалиите в цените на пазара можеха да бъдат решени отдавна, стига политиците да послушат експертите с опит и познания. А те не са един или двама.
„Напоследък у нас много се заговори за спекула, затова потърсих колеги юристи с голям опит по прилагане на стопанското ни законодателство. И всички те са единодушни, че нито един стопански закон не посочва точно какво означава спекула – няма такова понятие“, обясни експертът. И припомни, че основното правило за търговеца е да купи нещо по-евтино и да го продаде по-скъпо. Точно тук авторите на закона, чиято цел е да защитават българското производство, е трябвало да дадат определение точно какво означава български продукти, защото в момента у нас масово се внасят плодове, зеленчуци, мед, масло и какво ли още не отвън, след което се препакетират и никой не им забранява да сложи знака „Произведено в България“ на този внос.
В същото време в Гърция знакът „Произведено в Гърция „се слага само върху продукти, които са произведени от гръцки земеделци и животновъди. Върху етикети се посочва не само мястото на животновъдния обект, но и на преработвателя. Докато у нас 80 на сто от колбасите се произвеждат от свинско или телешко месо, внесено от ЕС или други държави". Дали тези месни продукти може да се нарекат български, след като месото не е от наши свинеферми“, риторично пита доц. Боюклиев. Пояснявайки, че за разлика от лесното препакетиране, което правят вносителите-прекупвачи, месопреработвателите са вложили много труд, енергия, подготовка на рецептури и др. „Проблемът е, че тези практики не са регулирани в нито една наредба, нито в законите, а си съществуват свободно. В този смисъл проктозаконът за агрохранителната верига е трябвало да регулира именно тези аномалии, защото те са в основата на спекулата, срещу която негодува всички“, поясни доцентът.
Попитан как изискванията за фиксираните търговски надценки по търговската верига би стопирала процеса на поскъпването на храните, Боюклиев кратко обясни, че не вижда как физически процесът ще бъде контролиран - припомняйки, че агенцията по храните (БАБХ) контролира само качеството, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - картелните споразумения и монополът. „Ако административно наложиш подобни надценки, както е указано в закона, административно е почти невъзможно да контролираш този процес“, обясни икономистът. И припомни, че вчера излезе и докладът на Европейската комисия за инфлацията при храните в държавите от Европейския съюз, от който ясно се вижда, че България е на много високо ценово равнище по отношение на храните. В ЕС България е държавата с най-ниската изкупна цена на млякото и най-високата цена на кравето мляко, продавано като краен продукт в магазините. В същото време сме на последно място по заплати и пенсии - явни противоречия, които с този закон той не вижда как ще бъдат преодолени.
„Говорят, че при подготовката на закона за взели за пример френската обсерватория, която следи цялата верига на доставки от полето до магазините. Само че тази обсерватория не е създадена да налага административни мерки, за разлика от нашия проект. Френските експерти следят чрез нея веригата от полето до щандовете, като целта е да анализира проблемите и ако се появат, да ги отстраняват. Като работят по новите политики в областта на сектора“, обясни доц. Боюклиев. И с изненада посочва, че според българския проект контролиращите органи ще влизат в магазинчетата и ще проверяват какво ли не – това обаче не трябва да става избирателно.
На въпроса как трябваше да се процедира в подготовката на проекта, за да изпълни заложените цели, експертът кратко обяснява, че „преди да направят този закон, те трябваше да намерят отговор на въпроса защо у нас не се купува местната продукция – която като качество е по-хубава, тя е пресна, продава се в рамките на един ден или на седмица от нейното узряване и се търси от българските потребители“.
С този закон администрацията трябваше да се придържа стриктно към директива на Европейския съюз, гарантираща пълна проследяемост на качеството на храните по веригата на храните, смята екпертът. И със съжаление отбелязва, че тя има препоръчителен характер и не е задължителна като регламентите на ЕС. „Изненадвам, че управляващите избягват тази тема, а за мен тя е ключова, защото дефинира точното проследяването на качеството във всички звена“, заключава експертът – вижте цялото интервю на Боюклиев, дадено през юни 2025 г. в този линк.
В днешното интервю за БНР икономистът от БАН за пореден път припомни, че в Гърция, и във Франция правителствата провеждат социална политика за нормализиране на цените. И това се извършва през всички контролни органи – като започне от данъчните служби и се премине през инспекциите по храните. От друга страна самите ангажиметни при изкупуването на земеделска продукция се уреждат в договорите между фермери и търговци и това е нормална практика в Европа, която лесно би могла да се адаптира към родните условия. Затова експертът препоръчва на сегашното управление социалната политика да не бъде за сметка на земеделските производители. А всички ние се надяваме сагата с предишния закон за агрохранителната верига да не се повтори и с двата нови два законопроекта, обсъждани от сегашното Народно събрание.
