При представянето на ръководния екип на Министерството на земеделието и храните земеделският министър Пламен Абровски посочи основните приоритети в дейността на ведомството, сред които са поземлената реформа, опростяване на административните правила и стимули за сдружаване между фермерите и по-лесен достъп до пазара.
И понеже същите искания неведнъж бяха посочвани от самите браншови организации, ще се спрем на онези идеи, които през последните 30 години са фигурирали в програмите не на една или две партии, но без ефект за земеделските производители.
„Основното предложение е фермерите да бъдат освободени от данъка върху добавената стойност ДДС в рамките на самия кооператив, което е съществен стимул за сдружаването“, посочи земеделският министър. Насърченията ще има и чрез Българската банка за развитие ББР, където през гаранционните схеми ще се осигурява защита при ценови аномалии. „Само така ще работим да няма изкривявания на пазара, защото наливането на пари като помощи не трябва да е самоцел, а средство за нормализиране на взаимоотношенията по хранителната верига“, коментира министърът.
По отношение на финансовата подкрепа за животновъдите, които за пореден път тази пролет страдат от ниските цени на млякото, породени от свръхпредлагането в ЕС, Абровски силно се надява държавата да се договори с Еврокомисията за създаване на нова кризисна мярка. Размерът на тази помощ може да достигне 123 млн. евро, ако ЕК одобри българското искане да се задели процент от неусвоените 200 млн. евро от Стратегическия план, загубени от предишните правителства за 2024 и 2025 г. Максимумът за антикризисната мярка е 33 млн. евро от бюджета на ЕС плюс 90 млн. евро – националното съфинансиране, обясни Абровски.
