В условията на силна волатилност на международните пазари, геополитическо напрежение и нарастващи производствени разходи въпросите за посоката на зърнения сектор стават все по-важни за българските производители. За да получим по-ясна картина за очакванията през новия сезон 2026/2027 г., от Sinor.bg потърсихме коментар и анализ от един от водещите участници в сектора – компанията „Грейнстор“, сред утвърдените лидери в търговията и съхранението на зърнени култури в България.
Компанията работи пряко с производители, преработватели и международни пазари, което ѝ дава възможност да проследява както глобалните тенденции, така и реалните процеси на местния пазар. Ето как според експертите на „Грейнстор“ ще изглежда новата реалност за зърнения сектор през следващата стопанска година.
След рекордната за глобалното зърнопроизводство 2025г., през новия сезон 2026/2027г. очакваме по-ниска глобална реколта на основните култури. По данни на USDA световното произвдоство ще се свие от 2 994,48 млн. т за 25/26 до 2 945, 53 млн т за 26/27г. Този спад се дължи основно на намаление с 25 млн тона при пшеницата (от които над 10 млн. т в САЩ) и с 15 млн. т. при царевицата. При маслодайните култури прогнозите сочат с около 20 млн. т. по-висок световен добив, но към момента осносително адекватни данни има от различните източници само за пшеницата.
От ценова гледна точка пазарът е под натиска на сериозен скок в разходните пера, провокиран от геополитическите сътресения и войната в Иран. Цените на минералните торове скочиха двойно, като на места се наблюдава и дефицит. Автомобилният и морският транспорт поскъпнаха значително, тъй като цените на горивата в световен мащаб отбелязаха ръст между 40% и 100%. Това логично оскъпи и резервните части.
В резултат на всичко това производителната себестойност (FCA) е по-висока, а логистиката до пристанищата и крайните преработватели е сериозно усложнена. По веригата на доставките общият скок в себестойността (доставено до краен клиент) е между 15 и 25€/ тон:
• Около 10€ от повишена производствена себестойност;
• Около 5€ за сухопътен транспорт до пристанище;
• Около 5€ за морски фрахт.
Накратко, изправяме се пред уравнение с по-ниско производство и по-висока себестойност. Единственият мечешки (негативен за цената) фактор е наличието на големи преходни запаси в Черноморския район и Франция, съчетано с нестандартно добрите и дори рекордни реколти в ключови дестинации като Турция и Северна Африка.
Локален пазар: Ликвиден шок и административни абсурди
Българският агросектор оперира в условия на високи разходи, значителни преходни запаси от пшеница и сериозен внос на слънчоглед, канола и царевица. Най-осезаемият удар дойде от финансовия сектор - банките свиха ликвидния си ресурс в сектора с близо 20%. Вълната от затруднения и фалити сред част от търговците на зърно, торове и препарати допълнително блокира пазара и създаде огромна несигурност.
Вътрешната логистика също поскъпна драматично - не само заради горивата, но и поради постепенно и методичното повишаване на пътните такси. На този фон българският износител продължава да бъде натоварван с абсурдния „скрит данък": от близо 2€/ тон под формата на такси за анализи на стоката за трети страни от държавата. За сравнение: ако изнасяте кораб с 30 000 тона зърно от Румъния, изходните документи струват между 1000-2000€ (колкото е реалната им себестойност). В България същата процедура струва близо 60 000€, въпреки че се анализира една и съща проба в рамките на един работен ден. Кой мислите ги плаща?
Голямото преструктуриране: Краят на „евтините пари“
Очакванията ни за периода 2026-2027г. са свързани с тотално преструктуриране на пазара на търговците, които обслужват земеделските произвдители и частично местните преработватели. На пазара ще останат единствено силно капитализираните и финансово стабилни структури. Това се случва след като банките окончателно оттеглиха ресурса си от несигурни клиенти, а лихвените нива у нас се вдигат, за да се изравняват със средноевропейските.
В десетилетието между 2015 - 2025г банковият сектор изля огромен ликвиден ресурс в земеделието, което изкуствено подпомогна съществуването на множество фирми без реална добавена стойност. Огромната, често нездрава, конкуренция срина маржовете до минимум. „Евтините пари“ залъгаха много собственици и управители, че контролът на ликвидността и управлението на риска не трябва да са приоритет. Ниските маржове ги тласнаха към чиста спекула и по този начин голяма част от банковия и собствения им капитал бе загубен. Когато банките поискаха обратно ресурса си, тези компании изпадаха в тежка ликвидна криза.
По същия начин очакваме болезнена, но задължителна оптимизация на разходите за ренти спрямо реалната доходност на земята като актив. България е изразено експортно ориентирана държава и цените се определят от световния пазар. Ако в Румъния средната рента е 30€, а у нас е 40€, при едакви крайни цени на пристанище северната ни съседка ще печели 10€ на тон повече, докато нашият производител ще бъде на нулата. Като довабим факта, че те не плащат такса от 2 € към тяхната БАБХ, разликата става 12€. А, ако отчетем, че румънската ЖП система работи ефективно, докато у нас БДЖ изпитва хроничен дефицит на вагони и линии, се оказва, че при 0€ марж за бъларския оператор, румънския печели 20€.
Всичко това трябва да се коригира - и ще се коригира. Никой не може да пребори „невидимата ръка“ на пазара, още по-малко в държава, която планира над 10 млрд. евро бюджетен дефицит само за да покрива текущи заплати и пенсии.
Защо българското земеделие ще успее?
В обобщение, пазарът ни поднася както лоши, така и добри новини. Истината е, че България притежава силни стратегически предимства и агросекторът ни ще премине през този очистителен период, за да стъпи отново на здрава и печеливша основа.
Нашите фермери притежават изключително високо ниво на ноу-хау. Те са капитализирани с модерна техника и собствена земя, макар и не на 100%. Георграфски сме позиционирани в непосредствена близост до множество държави вносители, които винаги ще имат нужда от нашата продукция. Българското зърно излиза на пазара първо, то е с доказано високо качество, а страната ни има репутация на коректен партьор, който изпълнява договорите си независимо от пазарните трусове. Преструктурирането на пазара не е край, а началото на една по-зряла, професионална и устойчива ера в българското земеделие.
