След пълната информационна мъгла, която беше паднала върху дейността на Държавен фонд „Земеделие“ по отношение на изпълнението на европейските програми за подпомагане на селското стопанство през последните години, едва днес министърът на земеделието и храните Пламен Абровски даде пълен отчет за неусвоените средства, които фермерите очакваха през последните 11 години за обновяване на стопанствата.
Изчисленията са направени в периода на действие на старата Програма за развитие на селските райони 2014-2022 г. (с всичките й удължавания) и Стратегическия план за развитие на земеделието през 2025 г., като общо до 2025 г. сме загубили 310 млн. евро, сочат разчетите. Само по ПРСР не са усвоени 193,5 млн. евро от Европейския фонд за развитие на селските райони. Успоредно с това по инвестиционните интервенции на Стратегическия план са изгорели още 46,7 милиона евро от европейския фонд, а заедно с националното съфинансиране са изгорели 117 млн. евро.
„Общо към края на миналата година секторът е изгубил 310 млн. евро, или над половин милиард лева, които не са достигнали до земеделските производители“, коментира Абровски. И добави, че положението за 2026 г. също е много тревожно. „Когато поисках обяснение за състоянието на Стратегическия план за 2026 г., се оказа, че при направените разчети, ако се случи всичко, което е предвидено да се случи за тази година, в най-добрия случай ние ще загубим 80 млн. евро от европейския фонд, а заедно с националните средства загуата ще бъде 200 млн. евро, което е много тревожно“, заключи министърът.
На фона на тези „изпарили се“ средства, които целият земеделски бранш знае, че се случиха заради начина, по който българската администрация провежда политиките за подпомагане, новият екип в министерството все пак е успял да потърси спасение поне за малка част от загубана на тези 200 млн. евро.
Двамата заместник-министри Янислав Янчев и Красимир Чакъров, които отговарят за Директните плащания и Стратегическия план, са открили възможност да пренасочат 33 милиона евро от тези 200 милиона еврозагуба. „Европейският регламент за прилагане на Стратегическите планове дава възможност на България да създаде извънредна кризисна мярка, с която фермерите да бъдат компенсирани при икономически кризи или вреди, причинени от неблагоприятните климатични явления през тази година. Тоест, ние може да не позваме държавната помощ, която е с увеличен ресурс, а да ползваме част от тези неусвоени пари – които са в размер на 33 милиона евро, защото така е разписано в регламента“, обясни Абровски.
Тъй като МЗХ е в ранен етап на комуникация с ЕК, първо ще се чака одобрение от Брюксел за българското предложение, след което ще се наложи да преминем и през тежката процедура за промяна в Стратегическия план. „Готови сме да направим всичко възможно тези пари да отидат при земеделските производители, а не да ги загубим“, заключи земеделският министър.
Той обеща още след първите договорки с ЕК да даде по-точна информация за измененията, които ще се наложат в Стратегическия план. В същото време ще се работи и по ускоряване на приемите на нови проекти по 11-те интервенции, планирани до края на годината. Към този момент са открити само два приема, припомни министърът.
Заради загубата на евросредства България ще предложи пред Съвета на ЕС промяна в правилото N+2 с правило N+ 3 за прилагане на интервенционните мерки от Стратегическите планове, така че държавите членки да имат три вместо 2 години за усвояване на средствата по инвестиционните мерки, посочи още земеделският министър. Лично той е скептичен, че Съветът на ЕС и Европейският парламент ще получат всички гласове за промяна ва регламента, но Бълграия е длъжна да поиска подобно изменение, допълни Абровски.
Очаквайте още новини от отчета на новия екип на МЗХ
