Светът може да се изправи пред нова мащабна криза с храните в рамките на следващите 6 до 12 месеца, ако бъде нарушен трафикът през Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за глобалната търговия с енергийни ресурси и суровини. За това предупреждава Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в публикуван анализ и подкаст на организацията.
Според експертите евентуално затваряне на протока няма да бъде просто временно нарушение в корабоплаването, а началото на по-широк системен шок, който може да засегне цялата хранителна верига – от цените на горивата и торовете до добивите и крайните цени на храните.
Главният икономист на ФАО Максимо Тореро предупреждава, че прозорецът за превантивни действия бързо се затваря. По думите му решенията, които правителствата и фермерите вземат още днес – относно употребата на торове, избора на култури, финансирането и вноса – могат да определят дали светът ще избегне нова криза.
В организацията посочват, че негативният ефект вече започва да се усеща. Индексът на цените на храните на ФАО се повишава за трети пореден месец, като основните причини са високите енергийни разходи и смущенията, свързани с напрежението в Близкия изток.
Експертите описват сценарий, при който кризата може да се развие на няколко последователни етапа – първо поскъпване на енергията, след това ръст в цените на торовете и семената, последван от по-ниски добиви, увеличение на цените на суровините и накрая ускоряване на инфлацията при храните.
Според ФАО допълнителен риск представлява и вероятността от силно явление Ел Ниньо, което може да доведе до суша, нарушения във валежите и температурни аномалии в различни части на света.
Организацията призовава държавите да предприемат бързи действия за ограничаване на риска. Сред основните мерки са изграждане на алтернативни транспортни маршрути, избягване на ограничения върху износа на суровини и храни, гарантиране на хуманитарните доставки и осигуряване на финансова подкрепа за най-уязвимите държави и производители.
В дългосрочен план ФАО препоръчва инвестиции в по-устойчиви логистични системи, модерни технологии в земеделието, прецизно използване на торове и развитие на системи за ранно предупреждение, които да помогнат за реакция още преди кризите да се задълбочат.
