Върховото гниене по пипера е неинфекциозно физиологично заболяване, което независимо от името си може да се появи и по страните на плодовете. Всъщност по-скоро е симптом на неправилни грижи, което не изключва развитието на вторични инфекции от сапрофитни организми – гъби и бактерии.
Кога се появява върхово гниене?
Върховото гниене се появява най-често при монокултурно отглеждане на пипера и това не е случайно съвпадение, а основно правило на сеитбообращението. Той изсмуква определени елементи от почвата и я заразява с патогени. Условия за гниене има и при недостиг на калций в почвата при вече формираните плодове. Калциев дефицит настъпва значително тогава, когато се отглежда на едно и също място последователно пипер или други култури от същото семейство (домати, патладжан).
При засушаване на почвата корените и листата, лишени от влага, започват да черпят вода от плодовете. Върху тях се появяват кафеникави и воднисти петна, които постепенно изсъхват (поради загубата на влага) и започват да се деформират навътре.
Поразените чушки започват да зреят преждевременно, но по-често развиват и вторична инфекция, която ги унищожава напълно.
Влагата е от съществено значение за проява на върхово гниене – важно е не само предпазване от засушаване, но и от преполиване. Най-вредно е редуването на сухи периоди с преовлажняване.
Какво е решението?
Решението се крие в поддържане на оптимален баланс на влага в почвата, умерено подхранване с азот и при наличие на първи признаци – листно подхранване с калций.
На освободените участъци е най-добре да се засеят култури, които ще възстановят баланса и ще прекъснат цикъла на болестите.
Какво да засеем и засадим след отглеждане на пипер?
Сидерати
Разумен ход е да се засеят сидерати – бял синап, детелина, лупина и др. Тези растения действат като „зелена бърза помощ“. Кореновата им система разрохква почвата, а зелената листна маса, след като бъде заровена, се превръща в ценен азотен тор. Сидератите се засяват веднага след прибиране на реколтата, оставят се да израснат до цъфтеж, след което се окосяват и вграждат в горния почвен слой. До следващия сезон почвата ще бъде рохкава, обогатена и без инфекции.
Кореноплодни култури – моркови и цвекло
Тези култури не се боят от остатъчните болести по пипера, защото имат напълно различна коренова система. Морковите и цвеклото проникват дълбоко, черпейки хранителни вещества от по-долните почвени слоеве. Те не са конкуренти, а спътници.
Лукът и чесънът са естествени антисептици
Тези култури произвеждат фитонциди – летливи вещества, които убиват гъбичните спори и болестотворните бактерии. Когато ги засадим след пипера, лукът и чесънът ще дезинфекцират почвата.
Правилата на сеитбообращение позволяват след пипер да се отглеждат бобови и зелеви култури.
