Въпреки че не скриха критиките си към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), повечето депутати от опозицията заявиха днес, че ще го подкрепят на първо четене.
Законопроектът беше внесен вчера следобед в парламента заедно с промени в Закона за защита на потребителите. Още тази сутрин Временната комисия по бюджет и финанси започна обсъждането на законодателния пакет.
По време на заседанието стана ясно, че по проекта вече има становища от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерството на земеделието и КНСБ. В изслушването участваха вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, земеделският министър Пламен Абровски, председателят на КЗК Росен Карадимов и председателят на КЗП Александър Коляшев.
Законопроектът за промените в ЗЗК беше представен от Явор Гечев, който потвърди, че ще оглави парламентарната комисия по земеделие след нейното сформиране.
Пулев заяви, че проектът е насочен към ограничаване на галопиращите цени. Той съобщи още, че към правителството ще бъде създадено междуведомствено звено за контрол върху цените.
„Министерството на земеделието подкрепя напълно законодателната инициатива“, заяви Пламен Абровски, но подчерта, че проектът не защитава достатъчно земеделските производители, които нямат адекватен пазарен дял и справедливи изкупни цени.
Росен Карадимов благодари за законодателната инициатива и припомни, че през последните шест месеца КЗК е извършила два секторни анализа, свързани с аграрното производство. Той уточни, че комисията е регулаторен, а не контролен орган и че срещу ръста на цените трябва да се действа съвместно между КЗК, КЗП и НАП.
Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че парламентарната група няма да подкрепи законопроекта. Той изрази притеснение от функциите на бъдещото междуведомствено звено и определи подхода към овладяване на цените като погрешен.
Според него основната причина за инфлацията е поскъпването на горивата вследствие на конфликта в Близкия изток и именно там трябва да бъдат насочени усилията на правителството. Димитров предупреди и че ефектът от закона може да се усети твърде късно, тъй като срокът за създаване на Национален електронен регистър е шест месеца.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ също заяви, че законопроектът няма да постигне целите си. Той подкрепи единствено текстовете в параграфи 5 и 6, насочени срещу нелоялната конкуренция и в защита на земеделските производители и доставчици, но определи останалите текстове като „зловредни“ и противоречащи на принципите на пазарната икономика.
Василев даде пример с броя на артикулите, които ще подлежат на наблюдение. По думите му в малките супермаркети те са поне 3200, а в големите хипермаркети достигат 60 хиляди.
Според него законопроектът допуска твърде широки интерпретации при увеличаване на цените заради по-високи производствени и логистични разходи. Той разкритикува и текстовете в параграф 7, които според него поставят търговците в позиция „виновен до доказване на противното“. Василев посочи още, че липсва ясна дефиниция за „неправилна цена“, което би позволило различни тълкувания от страна на КЗК.
Атидже Алиева-Вели от ДПС определи законопроекта като „първа стъпка“ към нормализиране на пазара. Тя обаче изрази притеснение от текстовете, които задължават дори малките производители и преработватели да подават информация към електронния регистър.
„Притеснена съм от прекомерната административна тежест, която ще се стовари върху тях“, заяви Алиева-Вели. Въпреки това тя потвърди, че ДПС ще подкрепи законопроекта в пленарната зала.
Сходна позиция изрази и Цончо Ганев от „Възраждане“. Той беше категоричен, че проектът няма да реши проблема с цените. „Това, което правим, е „на пожар“, каза Ганев, но в крайна сметка обяви, че парламентарната група ще подкрепи законопроекта.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС също заяви подкрепа, макар и „с риск да участваме в един грешен експеримент“.
По думите му законопроектът дава прекалено широки правомощия на КЗК, което може да затрудни работата на комисията. Той постави въпрос и дали сроковете за прилагане на мерките са реалистични.
„Пришпорихте ни да разглеждаме закона, а подзаконовите актове, които ще покажат как ще се прилага, ще чакаме с месеци“, заяви Горанов.
