Очаква се добра пшенична реколта

07-07-2006 г. Започна активният сезон и за екипа на Националната служба по зърното и фуражите в Плевен. Тяхната работа е целогодишна, но сега - по време на жътвата, а и след нея, обемът на работата значително нараства. Потърсихме информация от Венцислав Милев, началник на службата в Плевен, за това има ли вече информация за качеството на зърното от новата реколта и готови ли са публичните складове и зърнохранилищата да приемат количества. - Г-н Милев, започнахте ли вече да окачествявате хлебно зърно от новата реколта? - Масовата жътва на пшеницата още не е започнала. Причината е в това, че през последните дни паднаха доста дъждове и на много места все още комбайните не могат да влязат в нивите. В някои отделни райони обаче жътвата е започнала. Тази сутрин (бел. авт. - четвъртък) ходих да взема проба от хлебно зърно от землището на Бреница. Стопаните там прибират по 500 килограма от декар зърно. Това означава, че тази година се очертава да имаме добра реколта. Дъждовете доведоха до вторично заплевеляване на пшеницата в някои землища в региона, което затрудни малко жътвата. Сега стопаните се надяват да няма вече лошо време, за да върви кампанията по прибирането на реколтата с нормални темпове. Но като цяло се очаква реколтата да е добра - прогнозите са за среден добив за Плевенска област от порядъка на 300-320 килограма от декар. Все още не можем да говорим за качество на хлебното зърно, защото сега започваме да събираме проби. Може би до седмица вече ще имаме първите резултати за качеството на зърното. - Говори ли се за цена на пшеницата? - Както казах, жътвата е в началото си. От района на Бреница разбрах, че изкупуването е започнало на 160 лева за тон, което означава, че и тази година стартовата цена е ниска. Знаете, че зърнопроизводителите настояваха изкупуването да започне от нива поне 180-190 лв./т. - А за окачествяване на ечемик търсят ли ви? - Да, зърнопроизводителите идват при нас най-вече за изследване на хектолитровото число, защото това е важно за пивоварните качества и се изисква от пивоварните заводи. Като цяло тази година хектолитърът на ечемика е нисък - стандартът е 62 хектолитрово число, пивоварните го изкупуват на 65 и нагоре. При нас имаме проби с хектолитър около 60 до 62 максимум. Производителите очакват, че ако масово ечемикът е с по-нисък хектолитър, от пивоварните заводи ще занижат поне малко сегашните параметри, които са поставили. В Плевен, както знаете, вече няма пивоварен завод и реално оттук се изкупува ечемик за “Каменица” - Пловдив. - Всякакъв вид анализи ли се правят в лабораторията в Плевен? - Нашата лаборатория е оборудвана по всички европейски изисквания и можем да правим всякакви анализи, поискани от производителите. Разполагаме със специална апаратура за изследване качеството на протеина. Ще отворя скоба, за да кажа, че според европейските изисквания вече е необходимо да бъде изследвано и качеството на протеина в зърното. Лабораторията отговаря на стандартите ISO 9001. - Сериозен проблем са и складовете - в Плевенско не можем да се похвалим с много лицензирани публични складове и зърнохранилища. Проверени ли са наличните складове и колко зърно могат да поберат? - Ще започна с припомняне на това, че службата по зърното в Плевен обслужва четири административни области - Плевенска, Ловешка, Великотърновска и Габровска. Складовете се проверяват непрекъснато. Аз вече дадох подробна справка на областния управител. Сега се очаква отново да бъде отпусната субсидия за съхранение на зърното по целева финансова линия на Държавен фонд “Земеделие”, но все още няма информация ще има ли и от кога ще стартира. В Плевенска област складовете и зърнобазите са няколко, като всички вече са частни. Лицензираните публични складове имат право да издават ценни книжа, които дават възможност и за теглене на банкови кредити. Знаете, че за съжаление, отпадна един от големите ни складове - този на плевенската мелница, чийто капацитет е от порядъка на 130 хиляди тона. Този склад вече е собственост на фирма “Октопод” и те си съхраняват само своето зърно. В момента имаме база в Гулянци. Това е зърнохранилище с капацитет 10 хиляди тона. В община Долна Митрополия има две бази - в Долна Митрополия и в Долни Дъбник. В тях основно се съхранява слънчоглед. Капацитетът на тези бази е 20 хиляди тона. В Горни Дъбник също имаме две зърнобази - те са плоски складове с общ капацитет също 20 хиляди тона. В Левски лицензираните складове са с капацитет 9 хиляди тона. В Червен бряг има две големи бази - общо 8 хиляди тона зърно може да се съхранява в тях. В Ловешка област зърнобазите са по-големи - “Бонмикс” имат железобетонни силози, в които може да се съхранява зърно на външни клиенти около 20 хиляди това. Ловешки мелници също имат лицензирани складове с капацитет около 10 хиляди тона. Разбира се, почти всяка кооперация има собствени складове, но те нямат необходимите технически параметри за съхраняване на зърно за по-дълъг период от време. При тях в повечето случаи става въпрос за навесни конструкции, където те временно прибират зърното след жътвата. Докато го продадат или намерят лицензирани складове за съхранение. - През колко време се проверяват складовете? - При нас има инспектор, който специално се занимава с базите. Още през пролетта е направена проверка на всички лицензирани складове и бази, когато в някои от складовете все още имаше зърно на съхранение. Проверки са направени и сега непосредствено преди кампанията. Разговаря Ваня Кюрчева, в. Посредник