Цинкът е микроелемент, който макар и в минимални количества е необходим за нормалния растеж и развитие на овощните култури. Този хранителен елемент участва в много ензимни реакции, оказвайки влияние върху цялостния обмен на веществата в растителния организъм. Важна е и неговата роля при синтеза на витамин С в плодовете. Много често почвата може да е добре запасена с цинк, но въпреки това той да е недостъпен за растенията. При алкални почви с висока концентрация на карбонати, както и при леки песъчливи почви цинкът е под формата на слабо разтворими съединения.
Появата на цинков недостиг може да се дължи и на екстремно високи температури, ниска почвена влажност или високо съдържание на органични вещества в почвата. Високата концентрация на фосфорни съединения в почвата също може да е причина за появата на цинков дефицит при овощните растения. Най-чувствителни към недостига на този микроелемент са черешата и ябълката. Проявата на цинковия недостиг при овощните растения е известна под името “розетъчност" или „дребнолистие" - листата са дребни и тесни, деформирани с хлоротични петна между жилките. Кореновата система е със силно потиснат растеж. Плодните пъпки са малко на брой, а вече образуваните плодове са с намалени размери и нетипична форма. Почвеното торене с цинксъдържащи съединения (цинкови соли или хелати) не е толкова ефикасно, колкото листното подхранване с тях.
Пръскането с цинков сулфат е изпитан начин за отстраняване на признаците на цинков дефицит. Правят се 2-3 пръскания рано напролет в концентрация 0,1-0,2 % (1-2 г/л) или след беритбата на плодовете, когато дървото има все още зелени листа. За да се избегнат проявите на фитотоксичност, листното приложение на цинксъдържащи торове не трябва да се прави всяка година и трябва да се внимава за пълното разтваряне на кристалите, преди разтворът да бъде изпръскан. Цинков сулфат с по-концентриран разтвор (3-4 процента) може да бъде приложен и като зимно пръскане. Пръсканията с цинкови хелати не повреждат листата и плода, затова могат да се правят и през вегетационния период. Използването на култури за зелено торене и краткотрайното затревяване на междуредията също дава положителен ефект.
