12-06-2006 г. Неделчо СТОИЛОВ Универсална технология за отглеждане и експлоатация на пчелните семейства няма и не може да има поради голямото разнообразие на природно-климатичните условия и медоносната растителност у нас. В поредица от няколко статии ще публикуваме мнението на добре известния на пчеларските среди научен работник Н. Стоилов по този въпрос. Да се надяваме, че ще са полезни понеже са резултат от богат научно-практически опит. Различията в условията на отглеждането на пчелните семейства у нас са твърде големи. Те се дължат на: - различията в надморската височина и на релефа - в полето и планините; - видовото и количествено разнообразие на медоносната и прашецодайна растителност, цъфтяща през различни периоди на годината и през различните години; различията в самите пчелни семейства и начините на отглеждането и използването им; системите кошери; - степента на внедряване на механизацията и научно-техническите достижения в областта на пчеларството и т.н. Оттук изниква необходимостта от пълното познаване на живота и биологическите особености на пчелите, които отглеждаме, и условията, които предлага природната среда в района, където те се намират. Тогава пчеларите могат да прилагат такива грижи за отглеждането на пчелните семейства през годината, такава технология, която позволява да се съчетаят изискванията на пчелите с най-доброто използване на природните ресурси в района. ФИТ0ГЕ0М0РФ0Л0ГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА България, макар и малка по територия, има много разнородна повърхност. Наред с най-големите планински масиви - Стара планина, Рила, Родопите и др. - около 31% от територията на страната има високи хълмисти планини (около 40%) и низини (около 29%). Различията в релефа и в климатичните условия, засилвани от влиянието на Черно море - от изток и на Средиземно море - от юг, оказват съществено влияние върху растителността в страната (в т.ч. и медоносната). Същевременно площите с медоносна растителност са разположени твърде неравномерно по територията на страната. В полупланинските и планински райони основният източник на паша за пчелите е естествената тревна (в ливадите и пасищата) и дървесна и храстова (в горските и стопански насаждения) медоносна растителност. Особен дял в пашата на пчелите заемат акациевите и липови гори. Те също са неравномерно разпространени в страната. Над 3% от акациевите гори са в Северна България, докато в Южна са крайно оскъдни или почти липсват. Така е и с липовите гори. В равнинните полски райони естествената медоносна растителност е сравнително малко, даже някъде почти не се среща. Тук обаче са съсредоточени медоносните селскостопански култури, които осигуряват много добра пчелна паша, и то за продължителен период. В резултат на това условията за пчеларстване в отделните райони на страната са твърде различни. Докато.в южната част пчелната паша е сравнително слаба, еднообразна и краткотрайна, в Северната тя е по-обилна, разнообразна и продължителна. Затова в Северна България може да се ползват няколко главни паши, а в Южна обикновено само една. Изключение правят южните райони в низините на Родопите, Странджа и Стара планина, където се отглеждат медоносни селскостопански култури. Поради това нашата страна може условно да се раздели на описаните от ст.н. с. Величко Величков. 5 ПЧЕЛАРСКИ ЗОНИ ПЪРВА ЗОНА - ДУНАВСКА РАВНИНА а) Черноморски - от границата с Румъния до Източна Стара планина и заемащ 15-20 км във вътрешността; б) Добруджански; в) Същинска Дунавска равнина с поречието на р. Дунав от р. Тимок и Дунав до Стара планина и Добруджа и Черноморския микрорайон - на изток. Тази зона е най-благоприятна за пчеларстване. Осигурява няколко главни паши за пчелите, и то основно от акациевите и липовите и от селскостопанските култури - еспарзета, овощия, люцерна, слънчоглед. Малко се ползват диворастяща тревиста и горска растителност. Отделните микрорайони в тази зона се характеризират със значително различие в сроковете на цъфтежа на медоносните растения и в количествата на отделяния нектар. Най-добри са условията в Черноморския, Добруджанския и микрорайона по поречието на р. Дунав. Там пчелните семейства имат продължително време различни цъфтящи медоносни растителни видове, т.н. цветно-нектарен конвейер. Това позволява производство не само на големи количества стоков мед, но и други пчелни продукти - пчелно млечице, прополис, цветен прашец и пчелна отрова. В тази зона е развито силно подвижното пчеларство, както за медодобив, така и за опрашване на селскостопанските култури. Това дава отражение и на резултатите. Зоната дава около 2/3 от произведения и изкупен мед в страната. Втора зона - старопланинска Основната и единствена главна паша за пчелите дават естествените ливади. В тази зона често нектароотделянето е слабо, поради неблагоприятни метеорологични условия, и пчелните семейства не само че не могат да дадат стокова продукция мед, но се налага и да се подхранват през лятото, за да оцелеят, и през есента, за да имат необходимите зимни запаси. Само в топло и влажно лято медоносната растителност осигурява висока продукция мед. В зоната рядко се практикува подвижно пчеларство, поради пресечения терен и трудния и скъп транспорт. ТРЕТА ЗОНА - ТРАКИЙСКА В нея има много добра паша за пчелите. Тя се осигурява главно от селскостопанските култури - овощия, люцерна, слънчоглед, лавандула (Казанлъшки район), резене, кориандър, тютюн, памук. Много по-малко се използват горско-дървесните медоноси - акация, липа, тъй като са слабо разпространени. В Странджанско-Сакарския микрорайон на зоната почти всяка година има манова паша за пчелите от широколистни гори и се получава висока стокова продукция мед. В цялата зона широко се практикува подвижното пчеларство, включително и договорено за опрашване на селскостопанските култури. ЧЕТВЪРТА ЗОНА - РИЛО-РОДОПСКА Главна паша за пчелите дават основно естествените ливади и много малко културни медоносни растения, като тютюн, овощия и др., при нормално влажни топли лета. При хладни летни месеци не може да се получи почти нищо. В зоната на иглолистните гори (смърч, ела), които заемат големи площи, се явява мана (най-често физиологична, рядко от насекоми (листни въшки). През някои години тя често е единственият източник на стокова продукция мед. Поради силно пресечения терен подвижното пчеларство е слабо застъпено. ПЕТА ЗОНА-ЮЖНА Тя е с най-малка площ. За нея е характерно много добра ранна паша за развитието на пчелните семейства. Тук, поради благотворното влияние на топлото течение от Средиземно море, пчелните семейства се развиват значително по-рано през пролетта, отколкото в останалите зони. Главна паша тук осигуряват тревисти медоносни растения. Те обаче прецъфтяват сравнително рано през сезона и юли, август пчелите остават почти без паша. Може да ползват само културни медоносни растения като тютюн, овощия и др., но само като поддържаща паша. В Свиленградския микрорайон може да се получи стокова продукция мед от бадем, бяла детелина, драка и др., а в петричкия - от културния кестен. В тази зона може да се получи сравнително висока продукция мед (стокова) само чрез прилагане на подвижно пчеларство.