Люцерната е многогодишна бобова тревно-фуражна култура, която може да осигури добиви на сено над 1500 кг/дка. За постигането на тези резултати от изключително значение са напояването, използваните сортове и технологията на отглеждане. Изискванията на културата по отношение на избора на площите е те да са дълбоки, плодородни, добре аерирани и с неутрална реакция. По отношение на предшественика изискванията на люцерната се свеждат главно до това площта да се освободи рано. Най-подходящи са зимните житни култури. Да не се засява на една и съща площ по-рано от 4 до 5 години. Обработката на почвата след житните култури се изразява в подметка на стърнището и след това дълбока оран - 28-30 см, която трябва да приключи до края на август. Предсеитбената обработка се извършва на дълбочина 8-12 см с култиватор подравнител. Преди и след сеитбата задължително се валира с членест валяк. Торенето при люцерната зависи от типа на почвата и нейната запасеност.
Поради слабата запасеност с фосфор на някой почви у нас е необходимо фосфорният тор да се внася преди дълбоката оран, предвидено за цялото времетраене на люцерновия посев. Същото се отнася и за калиевите торове, въпреки че повечето почви, подходящи за отглеждане на люцерната, са добре запасени с този елемент. Молибденовото торене активизира азотфиксиращата способност и спомага за повишаването на добивите и на съдържанието на протеин в люцерната, като изпълнява ролята на косвено азотно торене. Нормата е 10-15 г/дка молибден, внесен като натриев молибдат чрез обработка на семената.
Биологичните особености на културата и климатичните условия на страната дават възможност люцерната за фураж да се засява през целия вегетационен период, т.е. от ранна пролет до началото на есента. Най-подходящият срок за пролетно засяване е от средата на март за Южна България и от края на март до средата на април за Северна България. При поливни условия могат да се създадат лятно-есенни посеви, които на следващата година дават нормален добив. Максимални добиви на фураж се получават от посеви, засети тесноредово с междуредие 8-12 см (слят посев) и сеитбена норма 2-2,5 кг/дка кълняеми семена, което осигурява 700-750 нормално поникнали растения. Дълбочината на засяване е 2-3 сантиметра. Борбата с плевелите се води основно при предшественика, като обработката на почвата се съчетае с внасяне на раундъп или агрилекс в доза 1000-1200 мл/дка. След сеитбата преди поникване на културата може да се използва дуал 400-500 мл/дка, а във фаза 2-4-трилистник фузилад С - 150-200 мл/дка, набу-250-300 мл/дка или пивот 100 ЕК - 100-150 мл/дка. Последният хербицид може да се използва и срещу кускутата в стари посеви в доза 200 мл/дка. Люцерната е многооткосна култура, която формира голяма листна маса и е желателно да се отглежда при поливни условия. Само тогава тя проявява в пълна сила своите продуктивни възможности. Най-важните неприятели при люцерната са хоботниците от род Ситона и люцерновият листояд.
При повишен праг на вредност се препоръчва третиране с химичните препарати: карате 5ЕК -15 мл/дка, вазтак 10ЕК -20 мл/дка, децис 25ЕК - 40-60 мл/дка, и др. През последните няколко години у нас бяха създадени и признати много сортове, които по добив, качество, дълготрайност и екологична пластичност не отстъпват на чуждите такива, а в много случай ги превъзхождат. Подходящи сортове са Обнова 10, Виктория, Вера, Приста 2, Приста 3, Приста 4 и Многолистна 1. По съдържание на суров протеин в сухото вещество Многолистна 1 превъзхожда с 1,5 процента всички български и чужди трилистни сортове в страната. В заключение може да се отбележи, че въпреки намалените площи у нас през последните няколко години люцерната не е загубила значението си. Напротив, като многогодишна култура, неизискваща азотно торене, повишаваща почвеното плодородие, люцерната се явява като икономически ценна фуражна култура. За нейното място в дажбите на животните никой не се съмнява! От в. Фермер
