В две поредици за здравеопазването на културните растения, публикувани в Синор БГ, бяха посочени важни условия за получаване на високи и качествени добиви в растениевъдството и в частност от трайните насаждения – овощни градини и лозя. Тези условия допълват растителнозащитните мероприятия в една цялостна програма, чието прилагане гарантира крайния успех на земеделските стопани.
Количеството и качеството на добива зависят от редица фактори, някои от които действат независимо от човешката воля. Например атмосферната температура и влажност през вегетацията влияят съществено върху физиологичните процеси и в частност върху оплождането и развитието на продовете. Влиянието е неблагоприятно в смисъл на затормозяване на нормалния ход. Тогава стопаните стават свидетели на явления, които ще бъдат описани и обяснени в започналата нова поредица. Едно от тях е изресяването на лозите. Това е аномалия, хараттеризираща се с окапване на цветните бутончета, цветчета и завръзи. Изресяването води намаляване на зърната в грозда, който става по-рехав от обичайното за сорта. Не са редки случаите с гроздове с няколко зърна, раздалечени и неравномерно разпределени в грозда.
Подходи към здравеопазването на лозата – райониране на лозовите насаждения
Делът на оплодените цветове е определящ за характерната плътност на грозда. Възможно в края на цъфтежа да окапят цели съцветия при липса на оплождане. Според специализирани източници до десет дни след прецъфтяването окапването може да засегне 70% от завръзите. Те са бледозелени с диаметър до 2 мм. Падат заедно с дръжките или изсъхват. Анатомичните изследвания установяват в основата на дръжката отделителна тъкан. Тя е съставена от уголемени и закръглени клетки, а като тъканният строеж е по-рехав. Над отделителната тъкан дръжката остава тънка с жълтеникав цвят.
Какви са причините за изресяването?
Спецалистите ги групират като: недостиг на градивни вещества за цъфтящите реси. Такъв недостиг е възможен при буен растеж на леторастите и слаба фотосинтеза. Полезна практика в случая е няколко дни преди цъфтежа да бъде направено кършене на върховете на леторастите, което засяга 4 – 5 листа. Друга практика е задържането на растежа чрез пръскане на лозите с веществото хлор – холин – хлорид (ССС).
От значение е избраната формировка на лозите. Изресяването е по-рядко при високостъблените лози, защото има повече многогодишна дървесина и естествено регулиране на растежа. Силното развитие на вегетативна маса (зашумяване) на ресите също е неблагоприятно. Това е възможно при формировката Омбрела.
Сортовите особености също имат отражение при изресяването. При при хладно и дъждовно време, както при горещо и сухо калпачетата на цветовете, образувани от венчелистчетата, не падат. Това пречи на оплождането. Температурата влияе на покълването на поленовите зърна и на дължината на облазуваните от тях тръбици. Водата разрежда лепкавата течност върху близалцата, а това влошава е неблагоприятно за покълването на прашеца. Според специаридирати източници сортовете Мискет червен, Ркацители, Ризлиенг немски и др. са сравнително по-склонни изресяване.
Инфекциозните болести мана и сиво гниене, които повреждат цветовете, също пречат на образуването на завръзи. Нападението от гроздов молец върху цветовете също причинява окапване.
Следва продължение.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
