Поройните дъждове с наводнения, силните ветровете и градушките застрашават посевите и насажденията през голяма част тяхната вегетация. Често след порои и градушки състоянието на посевите налага тяхното изораване и подготовката на площта за друга култура, благодарение на която стопаните да възстановят до известна степен загубите от природното бедствие. В лозовите насаждения, които са дълготрайно вложение, има други практики, които представяме за читателите на Синор. БГ.
Действията, които стопаните трябва да предприемат след падналата градушка, зависят от вида на насаждението (за производство на грозде или на посадъчен материал); от възрастта на лозите и съответно постигната формировка в насажението; от сортовия състав, силата на лозите и предназначението на гроздето (за вино или за десерт); от фазата на развитие на лозите, през която те са ударени от градушката (цъфтеж, наедряване на зърната т. н.) и от знанията, опита и уменията на стопанина.
След градушката стопаните трябва да направят внимателен оглед на културните растения и да определят кои части са поразени (листа, леторасти ш др.). При силни поражения отделилата се от лозите растителна маса подлежи на бързо почистване, събиране и изнасяне от лозето. Това ще улесни прегледа за откриване и определяне на вида на щетите по съответните органи.
Брашнестата мана по тиквовите култури
Лозата е многогодишен вид, отличаващ се с голям прираст през вегетацията. В лозите след градушката се отключват защитни механизми за възстановяване на загубената зелена маса. Видимо това е събуждането на спящи резервни пъпки. Тази защитна реакция трябва да бъде направляване чрез т. нар. зелени резитби по време на вегетацията. Те са насочени към:
* продължаване на или възстановяване на лозовата формировка;
* възможност за добив на грозде, макар и под очакваните количества;
* възможност за получаване на резици при производството на посадъчен материал.
Хитрости при колтучене на доматите
След градушка преди цъфтежа, каквато е възможна, премахването на тежко поразените зелени части е наложително за получаване на нов прираст от приосновните спящи (резервни) пъпки. При тази операция, наречена филизене, стопаните оставят по-малко леторасти, за да се засили на прираста на оставените. Леторастите на чепчетата за заместване, които са унищожени, подлежат на изрязване из основи. В случая стопаните разчитат нов прираст за поддържане на възприетата формировка.
При оцелели пъпки (очи) на по-долните части зелената резитба оставя 2 – 3 от тях. При слаби поражения преди цъфтежа няма разитба, а само отстраняване на единични повредени части.
Когато лозите са поразени от градушка след цъфтежа, те дават голям брой филизи. Тогава са наложителни две или три филизения. Филизенията подобряват просветляването и проветряването на надземната част на лозата и съответно подобряват узряването на нейните лреторасти до края на вегетацията.
Операциите на зелено трябва да бъдат последвани от планираните растителнозащитни мероприятия. При тежки поражения на лозите употребата на медсъдържащи продукти е удачна, защото медта има както фунгицидно, така и бактерицидно действие. В последващите третиряния в схемата могат да бъдат включени системни фунгициди, избрани по съвета на специалист по растителна защита.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
