Звезданът - с плюсове и минуси, но несправедливо загърбен

11-04-2006 г. ПОЛОЖИТЕЛНИ КАЧЕСТВА Звезданът (Lotus corni-culatus) е многогодишно бобово растение. Подходящ е за сенокосно пасищно или комбинирано използване. Не е придирчив към климат и почва, вирее и на кисели почви, където люцерната не се развива добре. Силно развитата му коренова система позволява да се отглежда и на наклонени терени като противоерозионна култура. Устойчив е на суша, но на по-големи студове, особено при недостатъчна снежна покривка, не издържа. Отива най-добре на влажни и богати на хранителни вещества почви. Звезданът има висока протеинова хранителност. Той е добър компонент на житните треви за пасищен тревостой. По-рядко се отглежда като самостоятелна култура. Съдържа повече кондензирани танини от другите бобови, което прави протеина му много хранителен, особено за преживните животни. Установено е, че при паша на треви, съдържащи кондензиран танин, в храносмилателния тракт на овцете не се наблюдават паразити - т.е. те имат противохелминтно действие. Звезданът е и добро медоносно растение. Засява се рано напролет, нагъсто, с обикновена редосеялка. Надземната маса и сеното имат отлични фуражни качества. НЕДОСТАТЪЦИ Отглеждането му у нас обаче се натъква на трудности, пречки поради това, че бобовете му лесно се напукват след узряването и значителна част от семето се изронва. Освен това се напада доста от детелиновия семеяд. Затова прибирането на растенията трябва да става преди пълното узряване на бобовете, за да се избегне оронването на семената. ИЗВОДИ. Въпреки посочените недостатъци тази култура не бива да се загърбва от стопаните поради отличните й фуражни качества и високопротеиново съдържание. Най-подходящо е звезданът да се отглежда в смески с житни треви. Oт в. Фермер