Начало » Новини » Страната
04.04.2022 г.

Волфия – една нова храна, но и възможност за борба с климатичните промени

Да направим екологично отговорен избор при храненето
Волфия  –  една нова храна, но и възможност за борба с климатичните промени

Снимка: Личен архив автора

Разработка на агронома и специалист по тропично и субтропично земеделие Роман Рачков, който е част от авторския екип на сайта „Климатека”, публикува интересна разработка, свързана с модерните алтернативни храни, дело на световни учени. Идеята е при все по-намаляващите почвени ресурси в световен мащаб човечеството да намира други източници за храна.

Роман Рачков е дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита и има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита. За читателите на Синор.бг препечатваме статията на експерта

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основно е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храни, е също така значителен източник на въглеродни емисии, за които все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и чрез отглеждане и консумиране на “нови храни”, е част от възможното решение на проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе одобрената на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.

При справяне с изменението на климата фокусът често е върху решенията за чиста енергия – внедряването на възобновяеми източници, подобряване на енергийната ефективност, или преминаване към нисковъглероден транспорт. Всъщност енергията, било то електричество, топлина, транспорт или промишлени процеси, представлява по-голямата част – 74% от емисиите на парникови газове. Но глобалната хранителна система, която включва производство, преработка и разпространение на храни, също е ключов източник на емисии. В глобален мащаб производството на храни е източник на около 26% от тях. И това е проблем, за който все още няма ефективни технологични решения в света.

Храната, енергията и водата, това са ресурсите, които ООН нарича „свързващо звено във връзката“ за устойчиво развитие. Тъй като световното население нараства и става по-богато, търсенето и на трите вида също нараства бързо. Освен, че търсенето им се увеличава, те са и силно преплетени: храната изисква вода и енергия, традиционното производство на енергия изисква водни ресурси, селското стопанство е потенциален източник на енергия.

Въздействията, които оказват производството на храни и селското стопанство върху околната среда

Някои от основните глобални въздействия са следните:

Производството на храна е източник на повече от 1/4 (26%) от глобалните емисии на парникови газове;

50% от обитаемата земя в света (без лед и пустини) се използва за селско стопанство;

70% от сладката вода в света се използва за селското стопанство;

78% от глобалното замърсяване на океаните с органични вещества се причинява от селското стопанство;

94% от биомасата на бозайниците (с изключение на хората) е добитък. Това означава, че селскостопанските животни са 15 пъти повече от дивите бозайници. От 28 000 застрашени животински вида в Червения списък на Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) 24 000 са изброени като заплаха за селското стопанство и аквакултурата.

По този начин храната се оказва в центъра на усилията за борба с изменението на климата, намаляване на недостига на вода, намаляване на замърсяването, превръщането на земята в гори или пасища и опазване на дивата природа в света. За да можем да изчислим как производството на различни видове храни се отразяват на климата, се използва показателят за техния екологичен отпечатък. Той се измерва в квадратни метри земя, необходими за производството на 1 кг храна. Ето какъв е той при някои от най-консумираните храни:

Производство на 1 кг продукт - Колко квадратни метра земя заема

1       Овнешко месо - 370 квадратни метра;

2       Говеждото месо         - 326 кв.м;

3       Сирене - 88 кв.м;

4       Отглеждането на млечни крави - 43 кв.м;

5       Свинско месо - 17 кв.м;

6       Птиче месо - 12 кв.м;

7       Мляко - 9 кв.м;

8       Риба - 9 кв.м;

9       Яйца          - 6 кв.м;

10     Пшеница и ръж - под 4 кв.м.

Източник на данни: Global Footprint Network

“Новата храна” е едно възможно решение на проблема

Какви са възможните за решаване на този проблем? Нуждаем се от набор от решения: промяна на диетата, намаляване на хранителните отпадъци, повишаване на ефективността на селското стопанство и технологии, които правят нисковъглеродните хранителни алтернативи мащабируеми и достъпни. Част от решението са и така наречените “нови храни”. От 1 януари 2018 г. на територията на ЕС е приложим новият Регламент (ЕС) 2015/2283 относно “новите храни”.

“Нова храна” се определя като храна, която не е била консумирана в значителна степен от хората в ЕС преди 15 май 1997 г., когато влезе в сила първият регламент за новите храни.

„Новата храна“ може да бъде новоразработена, иновативна храна, храна, произведена с помощта на нови технологии и производствени процеси, както и такива, които (традиционно) се консумират извън ЕС.

Пример за такива са одобрените за човешка консумация от Европейската агенция по безопасност на храните ларви на брашнен червей  (Tenebrio molitor) и домашен щурец (Acheta domesticus). С новия регламент от декември официално се разреши пускането на пазара и на свежи растения от Волфия. В сравнение с изброените по-горе волфията е храна, чието производство е с минимален екологичен отпечатък и минимални емисии на парникови газове.

Волфията е одобрена като “нова храна” на територията на ЕС

Тя още е позната като Wolffia arrhiza, Wolffia globosa и водно брашно, е малко плаващо водно растение. Това е вид едносемеделно от ботаническото подсемейство Lemnaceae – водни лещи, и спада към така наречените макрофити. Волфиите се срещат в Европа, Азия, Америка и други части на света, те са адаптирани към вариациите в географските и климатичните зони. Тя е бързо растящо покритосеменно растение и може да покрие езеро или друг водоем за няколко дни при благоприятни условия на средата. Оптималната температура за нейния растеж и развитие е 15 – 22 °C, като се развива по повърхността на водата на естествени или изкуствени водни басейни. Волфията се нуждае от достатъчно и ярко естествено или изкуствено осветление, без да е изложена на пряка слънчева светлина. В природата волфията предпочита застояла вода, например малки езера или стари речни корита (корекции), в неподходящи за нея условия не се размножава. Течащата вода е разрушителна за нея и там тя не оцелява. При благоприятни условия растението нараства много бързо и се размножава чрез просто разделяне. Важно е да се контролира самият процес на размножаване, така че да не запълни цялото пространство на повърхността на басейна. Не трябва да се отглежда в басейни с растителноядни видове риба, защото в противен случай рибата ще изконсумира цялото количество от растението.

Смята се, че волфията е най-малкото цъфтящо растение на планетата, което живее в различни водни басейни на Земята, класифицирано е и като вид водна леща. Размерът му не надвишава 1 мм. Както бе упоменато по-горе, това милиметрово растение живее на повърхността на водните басейни, като при него липсва кореновата система, няма и листа. Листообразно тяло се нарича скутелум или плоча. Тази плоча е кръгла, с диаметър до 1,3 мм. Стъбло: тънко, до 9 мм дълго и 1,5 мм широко. Благодарение на дръжката си те образуват звездовидни гроздове. Докато другите растения имат цветове и цъфтят един -два пъти на сезон, то волфията почти никога не цъфти. Ботанически погледнато, плодът на волфията е едносеменен и наподобява пикочен мехур. Сферичният плод съдържа малко, гладко семе с размер 0,5 мм.

Растението се развива през цялата година и е непретенциозно към условията на средата. Не се нуждае от специален температурен режим – достатъчни са 14 — 16 °C топлина на водата, а нивото на киселинността pH не е от значение. Оптимално е, ако растението расте в мека, леко кисела вода, като редовно трябва да се извършва смяна на водата. Добре е водата да се аерира с помощта на аквариумна помпа за да не се получи бактериален филм, който би бил фатален за самото растение. При изкуствено осветление е добре да е засенчено, защото не понася пряката ултравиолетова светлина. При добри условия волфията се размножава много бързо и покрива целия съд, в който се отлежда. За отглеждането ѝ е достатъчен контейнер или аквариум с обем от 30 л. вода. На дъното на контейнера се прикрепя водна помпа, която ще създаде воден поток. Контейнерът не трябва да е изложен на пряка слънчева светлина, тъй като тя може да изгори растението. Температура трябва да бъде стайна. Видовете растат във вода с всякаква дълбочина, но те не оцеляват във вода, която се движи със скорост над 0,3 м. / сек. или вода, която е изложена и на вятър.

Употреба

Wolffia arrhiza е изключително полезно водно растение. То е богат източник на растителни протеини (20% от сухата маса) до 44% са въглехидратите и затова е прекрасна свежа храна за човека или фураж при отглеждане на селскостопанските животни и в аквакултурите. Интересното е, че волфията съдържа толкова растителен протеин, колкото и соята. Растението е богато на витамини А, В2, РР и В6. Лесното ѝ отглеждане в градски условия в покривни или вертикални ферми и ниският ѝ въглероден и екологичен отпечатък я правят чудесна алтернатива за включване в човешката хранителна верига и инструмент за ограничаване отрицателното въздействие на производството на храни върху климатичните промени.

Полза за околната среда

Волфията може да бъде използвана за пречистване на отпадни води. Тя действа като биоремедиатор спрямо излишъка от фосфор и азот поради бързия растеж и усвояване на тези елементи. Тя може да натрупва токсични тежки метали като олово, кадмий, хром и арсен, както и цианотоксини като микроцистин. Волфията натрупва полови стероиди и кортикостероиди, които се намират в отпадъчните води. Благодарение на бързия темп на растеж волфията е способна да абсорбира голямо количество замърсители, като по този начин пречиства водата от тях. Поради бързия си растеж и способност да абсорбира значително количество хранителни вещества, тя успешно може да бъде използвана за биоремедиация на отпадни води от птице и свинеферми. Растението е и много добър уловител на CO2 от атмосферата. Установено е, че един хектар водна площ зает с волфия е способен да улови  21 266 кг CO2 (C) годишно. Като ключов фактор за промените в климата, човечеството днес трябва да промени навиците си, включително хранителните си навици и да направи своя екологично отговорен избор за бъдещето на планетата ни.

Болести и неприятели

Волфията се възпроизвежда с много бързи темпове и започва да доминира водното тяло, така че няма информация за вредители и болести по нея. Дори и част от нея да е повредена, тя умира, което не се отразява на общото количество растителна маса.

Размножаване

При създадени оптимални условия волфията нараства бързо и се размножава чрез деление на маточната култура, запълвайки повърхността на водата. Как протича процесът на разделяне и размножаване? Дъщерното растение ще се отдели от родителското, а след това ще расте и се развива самостоятелно, отделяйки се от него. След разделянето, майчиното растение умира.

Днес човечеството, все още няма лесно решение, което да направи селското стопанство по-устойчиво и щадящо климата, но тези, които са в авангарда на промяната, доказват, че има решения. Комбинацията от технологични иновации, нови начини на земеделие и променящо се потребителско търсене ще създаде значима промяна в световния хранителен отпечатък. Това са инструментите, технологиите и практиките, които биха могли напълно да превърнат производството на храни от екологично бреме в екологично решение. Дали ще ги използваме ефективно, зависи от самите нас”.

Волфия  –  една нова храна, но и възможност за борба с климатичните промени
2712

Последни материали
Виж
Иновативно
Калифорнийски фермер с пилотна програма за беритба на плодове с дронове
Център за оценка на риска
Нов стрес за птицевъдството – до 2027 г. се минава изцяло към безклетъчно отглеждане на кокошки!
Служебен кабинет
Гечев ще назначи студент в екипа си – дано е с фермерско потекло!
Природни стихии
След пожара край Елшица държавните гори ще бъдат възстановени
Гечев: „Стратегическият план е приоритет, планираме да е готов през октомври”
Агроминистърът има екшън план по проблема с вноса на зърно от Украйна
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам