Аграрната политика и мерки за реализирането й в предсъeдинителния период на България към ЕС

28-03-2006 г. Стремежът на България към пълноправно членство в ЕС от началото на 2007 г. поставя кратки срокове пред страната ни за преструктуриране аграрния сектор и адаптирането му към конкурентната среда в Европа. В тези рамки основните цели на аграрната политика могат да се формулират по следния начин: - Създаване и поддържане на благоприятни икономически условия за развитието на ефективно селско стопанство. - Подобряване на условията на живот и труд на хората, заети в селското стопанство, както и на живеещите в селските райони. -Разработване на комплексна програма за развитие на селските райони. -Опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд. - Развитие на екологичното земеделие. - Насърчаване на инвестициите в селското стопанство чрез подобряване на инфраструктурата и по-целенасачена държавна подкрепа. -Производство на висококачествени продукти със защитена търговска марка и географски произход. -Укрепване на селскостопанската наука и разпространение на знянията. Постигането на тези цели е необходимо условие за превръщането на земеделското производство в конкурентоспособен и експортно ориентиран отрасъл на икономиката на страната, както и за модернизирането му. Присъединяването на България към Европейския съюз открива множество възможности пред българското земеделие. На първо място е осигуряването на стабилни икономически условия за развитие на сектора, каквито липсват през последните години и са една от причините за упадъка на земеделието. Осигуряването на пазарно равновесие чрез използване на различни инструменти като интервенционни продукти, стабилизиране на доходите на производителите, увеличаване на инвестициите. Последните имат изключително значение за модернизация на отрасъла. Предвидени са значителни финансови средства от европейските фондове: например програма САПАРД за периода 2007-2009 г. предвижда 733 мил. евро за развитие на селските районе.. Тези финансови помощи са предвидени за подпомагане на фермерите от планинските райони и районите с природни ограничения, както и за агроекологични схеми за производство. Предвижда се и въвеждане на директните плащания за селскостопанските производители с цел подобряване условията за стопанска дейност. С влизането в ЕС просперитетът на българското земеделие не е гарантиран поради множеството структурни проблеми, които стоят пред българското земеделие. Като основен би могъл да се посочи проблемът с укрепване правото на собственост, което стои в основата за изграждане на устойчиви производствени единици и организиране на ефективно производство, което ще стимулира развитието на пазара на земята и земеползването. Съществен проблем е окрупняването на собствеността с цел рационалната експлоатация на земята като основен производствен фактор. Известни са два начина за решаването на този проблем: -Административни мерки - комасация, държавни дружества за търговия със земя и др. -Въвеждане на данък върху земята, който е по-бърз и ефективен като действие начин, но противоречи на личните интереси. -Осигуряване на необходимите бюджетни средства, съфинансиране на мерките по линия на общата селскостопанска политика на ЕС. Специално внимание следва да се отдели на социалните проблеми на заетите в земеделието и жителите на селските райони. Всичко това изисква специални мерки, а именно: -Повишаване на доходите от земеделска дейност чрез помощи и по линия на ОСП на ЕС; -Подобряване на икономическите условия в селското стопанство и подкрепа на доходите на производителите чрез пазарни интервенции и експортни субсидии; -Подобряване достъпа до информация относно източници на финансиране и бизнес-контакти; -Промени в нормативната уредба, създаващи предпоставки за пенсионно и здравно осигуряване на заетите в земеделието; -Подкрепа на кооперирането на дребните производители от земеделието чрез средствата от европейските фондове за създаване на групи на производителите; - Предстоящото членство на България в ЕС означава пълно приложение на ОСП. Предвидени са значителни средства за подкрепа на доходите, за пазарни регулации и развитие на селските райони. За пълно усвояване на тези средства е необходимо изграждане на институционална и административна структура чрез: -Пълно хармонизиране на фитосанитарното и ветеринарното законодателство на страната с актовете на ЕС; -Създаване на лозарски кадастър и млечен борд; -Изграждане на система за регистрация и сертификация на земеделските храни; -Пълна регистрация на земеделските производители и укрепване на селскостопанската статистика; Специални мерки са предвидени за повишаване жизнения стандарт на заетите в земеделието и жителите на селските райони чрез значителна финансова подкрепа, предвидена от фондовете на ЕС за инвестиране в: -малки предприятия в обработващата промишленост и услугите, развитие на туризма и почивното дело, традиционни занаяти и др. -водоснабдяване, канализация, пътища, образование, здравеопазване като предпоставки за повишаване качеството на живот. -финансова подкрепа на селското стопанство в планинските райони на стопанисваната площ (до 15 лв. на декар); - Подпомагане на дребните стопанства за адаптирането им към условията на общия вътрешен пазар на ЕС чрез изплащане на целеви помощи за реализация на бизнес-план за петгодишен период (1200 евро годишно); -Усилване на административния капацитет на местните органи на властта; -Присъединяването на България към ЕС ще съдейства за постигането на дългосрочната цел на българската селскостопанска политика - изграждането на продуктивно, устойчиво, конкурентоспособно и модерно селско стопанство.За по-бързото адаптиране на българското земеделие към пазара на ЕС е необходимо решаването на структурните проблеми и на тази основа изграждане на устойчиви производствени единици, бюджетна подкрепа на инвестициите и подобряване на състоянието на земеделските производители. (Материалът е изготвен по публикация на Н. Колева от ИАИ - София.) От в. Фермер