Ризоктониозата с причинител Rhizoctonis solani (Corticium solani) напада всички житни култури. Срещана е и по диви видове. Признаците на болестта наподобяват паразитното полягане. Това са кафявите удължени петна със заострени краища. Понякога формата може да е неправилна. По-късно вътрешността на петната просветлява, а тъмният цвят остава по периферията. В светлата зона се образуват специфични уплътнения (телца), известни на специалистите като 
склероции. Петната могат да достигнат до 30 см дължина над стъблената основа (фиг. 5). Нападението на корените е много рядко. При срез става видно, че е засегнат само повърхностният слой. В средата на стъблото няма мицел, което също е отличителен признак. Нападението винаги е локализирано (огнищно).
Фузарийното кореново гниене може да бъде установено след братене в основата на стъблото. По влагалищата и по самите петна са видими неправилни кафяви петна и ивици. Гниенето засяга основата и горните части на корена. Характерен признак е розовият налеп по петната, който се развива при влажно време. Патогенът прониква дълбоко в тъканите. Вътрешността на стъблото често е изпълнена с розова плесен.
Пренасянето на заразата най-често става със семената, по които са полепнали спорите на фузарийните гъби Fusarium avenacearum, F. culmorum и F. roseum. Благоприятно за болестта е сухото и топло време.
Във фаза поникване фузариозата може да бъде взета за друга болест, известна като снежна плесен с причинител Calonectria nivalis (Fusarium nivale) (фиг. 6 и 7). Тази болест се развива при хладно и влажно време. Първите признаци могат да бъдат забелязани през есента. Посевите никнат неравномерно. При разкопки в празните места стават видни поници, завити както спирала, защото не са пробили почвената кора. Други растения, които са 
излезли над повърхността, имат основа, обхваната от бледорозова плесен.
Снежната плесен се явява най-характерно през пролетта след стопяването на тежка и продължителна снежна покривка. Тогава в засегнатите участъци личат загиналите растения, които са прилепнали към почвата. Те са обхванати от розовия гъбен мицел. Той бързо изчезва под въздействието на топлите слънчеви лъчи.
Най-често заразата се разпространява с полепналите по семената спори. По-рядко е разпространяването с мицел, проникнал в семенната обвивка. Гъбата е в състояние да се развива и по растителните остатъци.
Гъбни болести, поразяващи пониците, корените и стъблената основа на житните - част 1
Предотвратяването на щетите от патогените, атакуващи посевите в ранни фази от тяхното развитие и причиняващи базично и кореново гниене, е възможно само чрез комплекс от мероприятия, най-важни от които са чистият от зараза посевен материал и редуването на културите.
Други важни условия са: избор на място с добър дренаж, балансирано минерално торене според сезона, спазване на сеитбени норми и срокове, избор на сорт. За съвети, отнасящи се до посочените условия, на разположение са специалистите от отраслевите институти на Селскостопанска академия, на 
лицензирани производители на семена и търговци на продукти за растителна защита и торове.
Илюстрациите са от брошура на Bayer Pflanzenschutz . D 5090 Leverkusen в помощ на стопаните.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
