Медта е важен микроелемент за растенията. В селското стопанство има двойно приложение. От една страна някои съединения на мед са микроторове, а от друга – средства за химическа защита на растенията.
Дефицитът на мед се проявява във вид на побеляване и изсъхване на върховете на младите листа. Растението придобива светлозелен цвят, развитието е подтиснато. При силен недостиг на този елемент могат да засъхват цели стъбла. Добивите рязко се намаляват или въобще липсват. Овощните и ягодовите култури също често изпитват недостиг на мед, който често съвпада с дефицита на цинк и магнезий. Освен това използването на високи дози азотни торове също може да доведе до недостиг на мед, което говори за това, че медта има голяма роля в азотната обмяна.
Недостигът на мед при растенията може да бъде напълно отстранен с внасяне на медни торове. В качеството на такъв микротор се използва добре познатият син камък. Използват се и други медни соли, такива като меден хлорид или меден нитрат. Медта се внася по три начина: в почвата, като обработка на растенията с разтвори на медни соли и предпосевна обработка на семена.
Защо пожълтяват листата на лозата?
Препаратите по растителна защита, съдържащи мед, се използват много отдавна. Причината за тяхната ефективност е фунгицидната активност на медта. Затова такива препарати се използват за борба срещу мана по картофи и лоза.
В растенията медта изпълнява различни важни функции. Тя благоприятства за образуване на белтъци и фотосинтеза, активира редица ферменти, участва във въглехидратната обмяна. При недостиг на мед в растенията се натрупва по-голямо количество нитрати, хлорофилът се разрушава по-бързо, отколкото при нормалното ниво на хранене с този елемент. В различните растения съдържанието на мед е различно. Например, бобовите култури натрупват много повече мед, отколкото житните. Съответно необходимостта от този микроелемент при различни растения е различна. Така за моркови, цвекло, лук и зеле е необходимо по-голямо количество мед, отколкото за картофи и домати.