Маслата са известни доста отдавна като средство за растителна защита, като основното за тях е, че могат да се използват за самостоятелно пръскане или като разтворители на химически вещества с инсектицидно, фунгицидно или хербицидно действие. В практиката маслените препарати се прилагат самостоятелно в значителни размери в редица страни за пръскане на овощните дървета през зимата и по време на вегетацията.
Те са слабо отровни за хората и при тяхното приложение на съществува проблемът за остатъчните количества. В най-голяма степен маслените препарати се прилагат в борбата срещу щитоносните въшки по семковите, костилковите, цитрусовите култури, срещу яйцата на акарите, яйцата на листните въшки и срещу редица други неприятели, които зимуват по кората и пъпките на дърветата.
В търговията тези препарати се срещат под формата стандартизирани, емулгиращи се концентрати на парафинови масла (получени при суха дестилация на нефт). Във вода тези препарати се превръщат в много дребни капчици, смесени с водната среда. За да се получи стабилна емулсия, като се избегне съединяването на капчиците, е необходим емулгатор. Ролята на емулгаторите е да поддържат емулсията стабилна до момента на изпръскването. При напръскването емулсията се разрушава. Водата се изпарява, малките маслени капчици се освобождават, съединяват се и образуват върху напръсканата повърхност една цялостна тънка маслена ципа или както се нарича „тънък филм”.
Инсектицидното действие на маслените препарати е в голяма зависимост от качеството на маслото. Маслата трябва да отговарят на няколко изисквания:
Да бъдат стандартизирани – да имат постоянен състав.
Да бъдат добре пречистени от химически съединения, които са опасни за растенията.
Да имат доста голяма вискозност, за да не излитат бързо след изпръскването. Маслата с висока вискозност имат по-голяма инсектицидна активност, но се задържат по-дълго върху растителната повърхност, защото имат по-малка летливост и могат да бъдат опасни за растенията.
Летливостта не трябва да бъде много висока, защото ако маслото се изпарява бързо, неговото действие е краткотрайно. Обикновено се използват средно летливи масла, които осигуряват достатъчна продължителност на маслената обвивка. Самата емулсия трябва да бъде хомогенна и фина. Тя се пръска обилно, но да не се допуска стичане на разтвора на едри капки.
Маслото задушава щитоносните въшки
Маслените препарати атакуват яйцата, като нарушават нормалния обмен на газовете през външната обвивка, нарушават също така на водния режим на яйцето, увреждат външната обвивка, при което зародишът не може да се развива. При щитоносните въшки маслата действат като проникват между растителната повърхност и щита, навлизат в стиглите, нарушават обмена на газовете и причиняват смърт чрез задушаване. По същия начин загиват и ларвите, какавидите, възрастните неприятели.
Пръска се, щом времето се затопли
Маслените емулсии имат контактно действие. Тяхната висока ефективност се проявява, когато се прилагат при по-висока температура. Пръска се след преминаването на големите януарски студове, при леко затопляне на времето, когато средната дневна температура за няколко дни достигне 4-5ºС или рано през пролетта, преди набъбване на пъпките, но в никакъв случай, когато те са започнали да се развиват. Пръска се в хубав топъл ден, за да може разтворът да изсъхне добре и да не замръзне. Изпръскването на емулсията трябва да става под по-голямо налягане, за да се получи максимално разпръскване, което да осигури добро покритие.
При приложението на маслените емулсии съществува въпросът за тяхното влияние върху третираните растения. Проведените проучвания са показали, че нанесени върху кората на овощните дървета, маслата проникват в тъканите, засилват дишането (от там и разлагането на въглехидратите), а с това се повишава чувствителността пръсканите дървета към измръзване. Физиологическите изменения обаче при третираните дървета са в голяма зависимост от качествата на маслото, което е приложено. Когато маслото притежава качествата, които се изискват, когато дава хомогенна и стабилна емулсия, която след изпръскването дава финна и достатъчно задържаща се маслена ципа, когато се спазва точно дозата и се пръска качествено, не се отразява врезно върху развитието на дърветата.
У нас от тази група препарати е одобрен и се прилага пара зомер в доза 2% за калифорнийска щитоносна въшка и 3% за червения овощен акар.
