След като заради корона вируса дискусията с бранша по стратегията „От фермата до трапезата – устойчиво производство на храни” не можа да се проведе на 10 март, днес експерти от министерство на земеделието са провели видеоконферентен разговор с предстовители на браншите организации, съобщиха от ведомството. Ръководителят на координационната група, която ще подготви Стратегическия план за Общата селскостопанска политика към МЗХГ, Мария Христова е съобщила, че тази стратегия ще бъде най-важният документ от Зелената сделка за сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост.
Целта е да има публичен дебат със заинтересованите страни за темите, включени в пътната карта. „Трябва да изготвим национална позиция за евентуални бъдещи регулации, които ще бъдат предложени чрез документа. Всички предложения за по-добри решения, трябва да са съобразени с националната специфика на страната и да отразяват реалностите в процеса по устойчиво производство и преработка на храни“, посочи Мария Христова.
През пролетта се очаква Еврокомисията да представи общата европейска Стратегия „От фермата до трапезата“, която ще набележи конкретни цели и действия, необходими за осигуряване на справедлива, здравословна и екологично чиста храна.
„Стратегията ще съчетава, както регулаторни, така и нерегулаторни инициативи за постигане на целите си, които ще са задължителни за държавите-членки и съответно за всички заинтересовани страни“, категорична бе Христова.
Пред участниците в дискусията е представена и презентация с насоки за устойчиво потребление на храна, които следва да бъдат и в основата за по-подробно етикетиране на храните. От своя страната това ще спомогне за лесно възприемане, по-добра прозрачност и ще спре използването на нездравословни и неустойчиви суровини.
Експерти на Министерството са запознали участниците в конференцията и с инициативи на организации на производители (ОП) и тяхната роля за опазване на околната среда. Към момента те включват в своите оперативни програми екологични мерки, насочени към опазване на водата, почвата, смекчаване на измененията на климата, съхраняване на местообитанията и биоразнообразието, екологично управление на опаковките и отпадъците.
Чрез организациите земеделските производители могат да инвестират в съвместни дейности или съоръжения, които добавят повече стойност. Предимствата за инициативите на ОП ще бъдат по-добро планиране на производството, намаляване на производствените разходи, както и конкурентно пазарно позициониране, спрямо търговци и крайни потребители. По този начин крайният клиент ще има по-висока степен на сигурност и възможности за дългосрочно планиране и по-ефективна организация и доставка на стоките.
По време на конференцията е била представена и позицията на страната ни за разширяване на биологичното земеделие за периода 2021-2026 г. Тя включва стимулиране потреблението на биопродукти в местата за обществено хранене, подобряване на контрола върху етикетирането, популяризиране на късите вериги и повишаване доверието в биопродуктите, както и подкрепа на биопроизводителите за достъп до пазари и крайнипотребители чрез ефективна институционално-нормативна рамка.
В националната позиция на България по Стратегията „От фермата до трапезата“ трябва да бъдат посочени и добрите земеделски практики, които са екологосъобразни и могат да повлияят положително на околната среда.
Експерти от Българската агенция по безопасност на храните са съобщили, че се прилага Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди. За постигане на целите на Стратегията следва да бъдат прилагани и мерки, които да стимулират и мотивират използването на устойчиви практики. Те включват намаляване на икономически важните вредители до приемливи нива чрез агротехнически, физични, биологични и химични мерки за контрол, самостоятелно или в комбинация. Разходите, ползите, времето, работната сила и оборудването, както и икономическите, екологичните и социални въздействия, също трябва да бъдат взети под внимание. Също така трябва да бъдат ползвани и услугите на специализираните научни звена и консултанти в областта на правилната употреба на продуктите за растителна защита и торовете и на интегрираното управление на вредителите, както и нови техники и техонологични процеси за прецизно земеделие.
По време на видеоконферентния разговор е изтъкната и необходимостта от намаляване на зависимостта от употребата на торове. По този начин ще се подобри управлението на хранителни вещества, с цел възстановяване и поддържане на почвеното плодородие. Представителите на браншовите организации са запознати и с ролята на горското стопанство за изпълнение на целите на Зелената сделка и постигане на нулеви емисии до 2050 г. Устойчивото управление на горите има потенциал да увеличи усвояването на въглеродни емисии чрез осигуряване на здрави екосистеми и намаляване на ефекта от природни бедствия.
В общественото обсъждане са участвали още заместник-министрите на земеделието Вергиния Кръстева и д-р Лозана Василева. В различните модули от дискусията са се включили между 40 и 70 представители на бранша.
Браншовите организации могат да изпращат становища и предложения по предстоящата Стратегия до 12.03.2020 г. включително на имейл адрес cap@mzh.government.bg .
