В момента много активно работим по анализите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), вече ги финализираме и работим по потребностите на стратегическия план, като в края на април ще започнем неговото реално изготвяне, заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на среща на тема Общата селскостопанска политика след 2020 г. в Ловеч, организирана със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ).
Само преди седмица обаче същият заместник-министър обяви, че се предвижда през лятото да започне разписването на мерките по стратегическия план за България в координационната група, а в края на годината той да бъде готов с всички интервенции по програмите и финансовия план.
В Ловеч Кръстева уточни, че в стратегическия план по новата ОСП ще влязат директните плащания, мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и секторните програми „Пчеларство” и „Винарство”, съобщиха от дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в министерството на земеделието, храните и горите.
„Акцент в днешната среща ще е именно новата ОСП. Призовавам Ви да бъдете активни с предложения. За целта създазохме и специален email адрес cap@mzh.government.bg, на който очакваме Вашите коментари и предложения във връзка с новата ОСП.“, подчерта тя.
Заместник-министърът посочи, че за периода 2014-2019 г. земеделските производители в област Ловеч са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 294,6 млн. лв., което представлява близо 2% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за същия период. Тя добави, че селското стопанство през 2018 г. формира 8,8% от брутната добавена стойност за икономиката на област Ловеч, което е над средните за страната 3,9%.
В рамките на периода 2014 – 2018 г., броят на отглежданите биволи в област Ловеч се увеличава с 59%, а този на птиците - с 21%. Повишение се наблюдава и при пчелните семейства – с 12%, което допринася за нарастване на добива на пчелен мед с около 7%, стана ясно на срещата.
Мария Христова, ръководител на Координационната група за ОСП след 2020 г., сформирана към МЗХГ, запозна присъстващите над 200 земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г. Христова заяви, че 2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители, а стратегическият план по новата ОСП ще заработи през януари 2022 г. „Основна позиция на България е запазване на бюджета по новата ОСП на нивата, които са в момента, за да няма сътресения в секторите. Водим преговори за по-високи нива на обвързана подкрепа и запазване на този инструмент. Настояваме и за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г.“, уточни тя.
По думите й няма пречка всички настоящи мерки от ПРСР да бъдат включени в стратегическия план по новата ОСП. Планира се 30% от бюджета на бъдещата ПРСР да бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение, добави ръководителят на координационната група. Тя посочи, че зелените плащания ще бъдат заменени с екосхема и те ще се включат в кръстосаното съответствие и екологизацията.
Експерти на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по ПРСР 2014- 2020, представяйки актуална информация за предстоящите за отваряне инвестиционни и компенсаторни мерки на програмата. Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“ с акцент биосигурността. Бяха представени и възможностите за подкрепа на животновъдите по целевите приеми през 2020 г. по следните подмерки на ПРСР 2014-2020 г.: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.
Експерти от Звеното за управление на НСМ представиха ролята, целите и дейността на мрежата, както и ролята на новата мрежа за ОСП в модела за прилагането й след 2021 г.
