За периода 2014-2018 г. в област Габрово броят на отглежданите кози почти се удвоява, съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева на среща със земеделски производители, която е част от информационната кампания за директните плащания за 2020 г.,цитирана от дирекция „Връзки с обществеността и протокол“в министерството на земеделието, храните и горите. „През 2018 г. добивът на козе мляко нараства с 69% на годишна база, а този на овче и биволско мляко – съответно с 19% и 40%. С 22% повече са заявените за директна подкрепа за 2018 г. овце-майки и кози майки спрямо 2014 г“, посочи Кръстева. В областта добре се развиват още птицевъдството и пчеларството. В рамките на разглеждания период броят на отглежданите птици и пчелни семейства се увеличава също почти двойно. Отчита се чувствителен ръст и при производството на птичи яйца и пчелен мед, съответно с 48% и с 64%.
Заместник-министърът информира, че близо 85% от обработваемата земя в областта е заета със зърнени и маслодайни култури, предимно царевица, пшеница и слънчоглед. През 2019 г. площите с маслодайни култури са с 36% повече спрямо 2014 г., а тези със зърнени култури - с около 7%.
Площите с трайни насаждения тук нарастват с близо 12% за периода 2014 - 2019 г., като се отглеждат основно лешници, сливи и орехи. Кръстева подчерта, че за засилване на интереса към сектора допринася предоставяната директна подкрепа. „През 2018 г. заявените площи по СЕПП със сливи са над 3,5 пъти повече в сравнение с 2014 г., а тези с лешници – с 69%“., уточни тя.
„Земеделските производители в област Габрово са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 136,4 млн. лв., което представлява близо 1% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за същия период“, обобщи заместник-министърът.
Стопаните бяха запознати и с хода на преговорния процес на ниво ЕС за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Кръстева призова присъстващите над 150 земеделски стопани за активен диалог и поставяне на въпроси, касаещи новия програмен период.
В Стратегическият план по новата ОСП ще влязат директните плащания, мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и секторните програми – пчеларство и винарство, заяви на свой ред Мария Христова, ръководител на Координационната група за ОСП след 2020 г., сформирана към МЗХГ. „2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители. Ще се прилагат старите мерки с нов бюджет.“, посочи Христова. Тя уточни, че 30% от бюджета на бъдещата ПРСР ще бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение.
Пред земеделските производители експерти на МЗХГ разясниха още и новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“. Те представиха мерките за биосигурност, както и новата пчеларска програма, която стратира на 24 февруари. Производителите бяха запознати и с предстоящите приеми по ПРСР и компенсаторните мерки.
