На фона на тежката и суха зима през 2019 година, когато, необичайно за всички, житото поникна през януари, а пролетта отново порази овошките със слани и удави посевите в киша и градушки, бодрата статистика за икономическото състояние на сектора, която беше отчетена на последното заседание на Министерския съвет преди дни, не беше посрещната с ентусиазъм от бранша. Просто, защото числата от статистиката са резултат от добре познатата инерция, натрупана за 12 години европейско и национално подпомагане на агросектора. И от инвестициите, които земеделците правят самостоятелно, без подкрепата на държавата.
Колкото до политиките в сектора, там отново властваше безхаберието - особено що се отнася до административните безумия в областта на биологичното земеделие, сътворени от предишното управление на министерството на земеделието, което по спешност беше сменено малко преди средата на годината.
За първи път през 2019 г. министър падна след протест на фермерите - когато биопроизводителите буквално щяха да изпаднат във фалити, ако трябваше в рамките на броени дни да преподписват договорите си с контролиращите ги организации. Тези промени бяха разписани с наредбата за контрол на бранша, но във вида, предлаган от чиновниците, щяха да създадат пълен хаос в системата. Като в същото време нямаше как да решат проблемите с фалшивите биопроизводители, заради които Европейската комисия заплаши България със санкции.
Затова и пролетните протести се превърнаха в онзи преломен момент, когато браншът удари по масата. Правилният ход на премиера Борисов тогава беше, че успя намери подходящите заместници на провалилата се администрация, които пък от своя страна върнаха в релси и другия забатачен проблем в сектора – този с програмата за развитие на селските райони, където бизнесът в продължение на година и половина безуспешно очакваше одобрение на своите проекти. Без скоростната намеса на тандема Танева-Грудев в края на годината страната ни щеше да загуби немалко средства, което не се случи благодарение на бързото изплащане на парите за необлагодетелстваните райони и тези за животновъдите в края на годината.
И по въпроса с поземлените отношения браншът удари по масата през 2019 г., което доведе до отдръпване на проекта за Закон за земята, предложен от администрацията. За пореден път чиновниците доказаха, че не могат да намерят баланса между собственици и ползватели на земя, което доведе до поредното отлагане на това законодателство. А без него браншът не би могъл да премине към следващия програмен период, когато окрупняването на земята ще стане крайно належащо. Особено по отношение на бъдещите инвестиции в напояване, без които родните земеделци едва ли ще постигат досегашните резултати. Именно затова и през 2020 г. големите организации в сектора ще предложат своите варианти на закон, така че най-острите проблеми да намерят решение. Още повече че в бъдещия програмен период приоритет ще бъде опазването на околната среда и без точното законодателство той трудно би могъл да намери приложение.
С голяма острота браншът постави на дневен ред за разрешаване още един проблем – този с кухите браншови организации, зад които не стои членска маса, но които присъстват на работни групи в министерството на земеделието и имат думата при определянето на бъдещите политики. Затова и по инициатива на няколко от най-големите асоциации – на зърнопроизводителите, на биопроизводителите, на земеделските производители, на месопреработвателите и др., в края на 2019 г. беше решено да започне работа по Закон за браншовите организации в селското стопанство. Дали лобитата против този закон отново ще надделеят, или този път земеделците ще вземат нещата в свои ръце, ще видим през следващата година.
Защото 2020 година ще бъде една от най-важните за земеделието година, когато трябва да се изработи бъдещият Национален стратегически план, по който ще се развива агросекторът до 2027 г. Нека пожелаем успех на реално действащите организации на земеделските производители, защото от бранша зависи дали ще гледаме с оптимизъм през следващото десетилетие. И от бранша зависи той да бъде обединен.
Екатерина Стоилова
