През 2017 година брутната добавена стойност на отрасъл „Селско стопанство“ по цени на производител в България се е увеличила с близо половин милиард лева спрямо 2016 г., достигайки 8,031 млрд. лв., при 7,560 млрд. лв. година преди това. Това показват данните от Аграрния доклад за 2018 г., публикуван наскоро на интернет страницата на министерството на земеделието, където се прави сравнение в брутната добавена стойност за периода от 2015 до 2017 г. Проблемът в статистиката е, че важните за фермерите данни излизат със закъснение от две години, но въпреки всичко все пак дават някаква представа за приходите, силно зависими от международните цени на селскостопанската продукция.
Независимо от факта, че тенденцията на спад в цените на зърнените култури през 2017 г. се запазваше, разликата между добавената стойност от тези храни между 2017 и 2016 г. не е с минусов знак, както между 2016 и 2015 г. Или ако през 2015 г. добавената стойност от зърнените култури е възлизала на 2,514, млрд. лв., то през 2016 г. тя пада с 3,9%, достигайки 2,415 млрд. лв. Но през 2017 г. брутната стойност от тези култури се повишава с 6,8%, достигайки 2,580 млрд. лв.
За първи път през 2017 г. се усеща постепенно увеличение и в добавената стойност на повечето плодове и зеленчуци. Ако през 2015 г. делът им добавената стойност възлиза на 232 млн. лв., то през 2016 г. се повишава с цели 21%, до 280,9 млн. лв., за да достигне 319,7 млн. лв. през 2017 г. Или тогава ръстът е надхвърлял 13 на сто, което се дължи основно на поскъпването на пресните продукти в Европа. Показателни са данните при брутната добавена стойност от доматите, където от 80 млн. лв. през 2015 г. тя нараства на 121 млн. лв. през 2017 г.
И при пресните плодове се отчита ръст, макар и различен за отделните култури. Добавената стойност от тях през 2015 г. се е изчислявала на 177,3 млн. лв., през 2016 г. - на 220,4 млн. лв., а през 2017 г. достига 240,8 млн. лв. Спад обаче има при гроздето, което е показател за неефективността и ниските приходи за лозарите от неговото отглеждане. Ако през 2015 г. брутната добавена стойност от грозде е било 120 млн. лв., то следващите две години пада на 100 млн. лв.
Спад има и в приходите от животновъдство – за тригодишния период брутната добавена стойност от този подотрасъл е намаляла с около 100 млн. лв. Ако през 2015 г. тази стойност е била 1,957 млрд. лв., то през 2017 г. възлиза на 1,854 млрд. лв.
Освен по-високите приходи от продажбите на основните селскостопански продукти ръстът на брутната добавена стойност се дължи за периода 2015-2017 г. и на спада на основни разходи, направени от земеделците в пряката им дейност.
В това отношение най-показателни са разходите за растителна защита, които отчитат постоянен спад за отчетените три години. Според Аграрния доклад през 2015 г. добавената стойност от средствата за растителна защита възлиза на 362,5 млн. лв., през 2016 г. намалението е с 12,7%, достигайки 316,4 млн. лв., а през 2017 г. пада с още 5,2%, до 299,9 млн. лв., или общо за трите години сривът е с около 63 млн. лв.
Понижение има при разходите за поддръжка и ремонта на земеделската техника. От 330,6 млн. лв. през 2015 г. тези разходи през 2017 г. вече са спаднали до 298,2 млн. лв.
Всички останали разходи обаче – за ток, торове и газ, са се повишили в периода между 2015 и 2017 г. При горивата увеличението е между 2016 и 2017 г., когато добавената стойност при тях се вдига от 949,1 млн. лв. на 978,2 млн. лв.
