В стремежа си да се откъсне от строгите икономии и да подобри конкурентоспособността на икономиката гръцкото правителство представи национална стратегия за цифровизация на селскостопанския сектор. Дигитализацията на земеделието е в сърцето на стратегията на Атина за растеж, след като страната приключи с изпълнението на спасителните програми, пише онлайн изданието euractiv.com.
Резултатите от проучване, проведено от гръцката централна банка, показват, че ако страната подобри стандартизацията и бизнес операциите в сектора на хранително-вкусовата промишленост, допълнителната полза за икономиката ще бъде 12,2 милиарда евро и 200 хиляди нови работни места.
Проектът "Цифрова трансформация на гръцкото земеделие" е първата национална инфраструктура за цифрово земеделие в Европа. Той е разработен от министерството на дигиталната политика, телекомуникациите и медиите в сътрудничество с министерството на земеделието на базата на прецизни земеделски технологии.
Според новия модел на изпълнение на Общата селскостопанска политика след 2020 г. държавите членки на Европейския съюз (ЕС) ще трябва да изработят свои собствени национални стратегии, съобразени с техните различни нужди, припомня медията. Това означава, че не Европейската комисия (ЕК), а държавите членки сами ще насочват подкрепата за иновации и цифровизация на земеделието.
Интернет на нещата (IoT), космическите и големите данни са в основата на стратегията на Гърция за цифровизация на земеделието. Данните за селското стопанство, събирани в тази платформа, принадлежат на държавата и като такива ще бъдат отворени за достъп на всички заинтересовани, включително фермери, научноизследователски и научни центрове. По този начин платформата ще осигури основата за насърчаване на иновациите и създаване на нови приложения и софтуер в сферата на хранително-вкусовата промишленост и околната среда.
Технологичният проект първоначално ще покрие половината от обработваемата земя на Гърция – около 15 млн. акра (над 60 млн. декара), и ще обхване 20 от най-изнасяните култури, включително памук, зърно, ориз, памук, маслини, грозде и цитрусови плодове.
Платформата ще събира данни от съществуващите метеорологични станции на Националната метеорологична служба, спътниковите системи за наблюдение на планетата на програмата Copernicus и от 6 500 наземни станции, които ще бъдат инсталирани в 13-те региона на страната. Изграждането на станциите ще се осъществи на 3 етапа. Те ще бъдат свързани с мобилните мрежи.
Данните ще се класифицират и съхраняват, като на тяхна база ще се предоставят персонализирани услуги, които да отговарят на нуждите на всеки производител. Земеделските производители ще получават чрез SMS или на смартфона си предупреждения за екстремни метеорологични явления, персонализирана информация за напояване, торене и растителна защита на културите. Те ще имат достъп и до електронни приложения, които ще им позволят да дигитализират данните за културите като например кога и колко вода е използвана, както и точното време и обема на валежите.
Правителството на Гърция иска да ангажира и научната общност в усилията за цифровизация с фокус върху агрономите. Министерството на дигиталната политика подписа меморандум за разбирателство със „Земеделския университет” в Атина, който предвижда обучение на агрономи по нови технологии и по-специално за платформи за събиране и обработване на данни в селското стопанство.
ЕК изглежда доволна от плана на гръцкото правителство и го определя като „стратегия, от която всички печелят“. „Цифровизацията на селското стопанство и прецизното земеделие имат огромен потенциал за подобряване на конкурентоспособността и екологичната устойчивост на европейското селскостопанско производство, като по този начин добавят стойност и работни места в сектора на хранително-вкусовата промишленост“, коментира в тази връзка еврокомисарят за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.
Гърция прие своята Национална цифрова стратегия (NDS) за периода 2016-2021 г. през 2016 г., припомня изданието. Документът е разработен в тясно сътрудничество с ЕК. Стратегия служи като пътна карта за подкрепа на цифровото развитие на страната. Тя представя визия и уточнява областите, които се нуждаят от намеса, така че Гърция да може да се присъедини към европейската цифрова карта до 2021 г.
Документът се фокусира върху 7 области на намеса с конкретни приоритети във всяка област. Една от областите е „Насърчаване на ИКТ индустрията с цел развитие на цифровата икономика и заетостта”. Проектът „Цифрова трансформация на гръцкото земеделие” е един от приоритетите, заложени в тази област. Общият бюджет на проекта възлиза на 33,5 милиона евро.
Отговорността за изготвянето на политики, проектирането и цялостната координация и наблюдение на изпълнението на инвестициите в ИКТ в Гърция е възложена на Генералния секретариат за политиката в областта на цифровите технологии. Той беше създаден през 2016 г. в рамките на министерството на дигиталната политика, телекомуникациите и медиите.