Салатното цвекло е много полезна зеленчукова култура. Съдържа лесно усвоими органични вещества, белтъчини, минерални соли и витамини, основно А и С. Листата и кореноплодите имат почти еднаква хранителна стойност. Цвеклото е лесно за отглеждане, но трябва да познаваме капризите му.
Какво е важно да знаем при отглеждане
1. Цвеклото проявява висока чувствителност към киселите почви – не може да образува кореноплоди, а листата остават малки, често деформирани и със силно изразен червен оттенък.
2. Не обича да расте на едно и също място няколко години подред – важно е да се спазват правилата на сеитбооборота.
3. Цвеклото не обича свежите органични хранителни вещества, особено в началото на своето развитие. При внасянето на компост, той трябва да бъде узрял, а заедно с него е добре да се внася доломитово брашно или пепел.
4. Може да се отглежда в смесени посадки, но не понася засенчване. Най-добре се чувства сред лук и чесън.
5. Цвеклото лесно понася пресаждане. Ако искаме да отгледаме ранна реколта, можем да засеем семената в закрити съоръжения и при появата на 2-3 същински листа може да се засади на постоянно място, като се внимава да не се повреди кореновата система.
6. При директна сеитба почвата трябва да бъде затоплена от слънцето до 8-10 градуса, защото при продължително захлаждане младите растения се стресират, не успяват да образуват кореноплоди и започват да стрелкуват.
7. На всички фази на своето развитие салатното цвекло обича калий. Затова няколко пъти за сезона е необходимо да се подхранва с калиеви торове. Най често се използва калиев хлорид, но трябва да се подхожда внимателно, защото лесно може да се получи пренаторяване. Може да се използва и дървесна пепел.
8. От азотно подхранване растенията се нуждаят тогава, когато образуват розетка. В началните стадии на образуване на кореноплодите торенето с азот е изключено, защото цвеклото лесно поглъща и задържа нитрати.
9. Цвеклото е култура, която е много чувствителна към недостиг на бор. В такива случаи сърцевината загнива много лесно, а развитието на кореноплодите се забавя. При листно подхранване с бор се повишава захарността и устойчивостта на растенията.
