Патладжанът е култура, която може да се отглежда в цялата страна, но приготвянето на разсада често ни затруднява, защото сме приели много заблуждения и повтаряме грешките от година на година. Проблемите не са в температурния режим или броя на поливките, не е дори и светлината за правилно развитие на разсада. Най-често повтаряните грешки са кореновата система и неговото подхранване.
1. Не го лишавайте от дълъг корен – патладжанът няма нужда от влакнеста коренова система. В естествена среда той е многогодишно тревисто растение с дълъг, мощен прътовиден корен. При отглеждане на разсад в ниски контейнери дългият корен е почти рудимент – къс, удебелен с много странични, влакнести, повърхностни разклонения. Няма повод за радост при такава коренова система.
В действителност патладжанът губи своята устойчивост на засушаване – не е в състояние да черпи вода от ниските слоеве, а не обича често поливане. Той губи много енергия за образуване на повърхностни корени и затова престава да расте.
Сроковете за плододаване се удължават, растенията стават неустойчиви и се накланят, имат нужда от привързване към колчета. Ако имаха дълъг корен, нямаше да се нуждаят от опори и щяха да бъдат устойчиви на засушаване.
Какво е решението? Да се засяват и отглеждат в дълбоки единични контейнери – не по-ниски от 12-15 см. Не се пикират и пресаждат, а при засаждане на постоянно място да се пази от нараняване кореновата система.
2. Не досипвайте пръст в контейнерите и не засаждайте на по-голяма дълбочина при преместване на постоянно място. Ако разсадът прорасне, няма друго решение – засажда се до семеделите. Всяко друго решение забавя развитието и плододаването.
3. При подхранване забравете класиката: в началото за ръст азот, а след това фосфор и калий за коренова система, защото ще се получат колоси на тънки стъбла. Първото подхранване се прави във фаза 1-2 листа с калциева и калиева селитра – по 1 ч. л. на 10 л, като се редуват с поливките. След това се внася азот в нитратна форма, като съотношението между калий и азот е 1:1. Класиката е NPK 1:1:1 или 16:16:16. Патладжанът обича повече азот от пипера и доматите в края на разсадния период, но до образуване на бутоните. По време на формиране на завръзите се нуждае отново от калций и калий.
4. За магнезия – важно е да се знае, че патладжанът е сред редките любители на магнезия. При недостиг листата на патладжана пожълтяват и в „знак на протест“ опадат. Важно е поне веднъж разсадът да се подхрани с магнезиев сулфат или друг комплексен тор, съдържащ магнезий.
Магнезият, като участник във веригата е отговорен за усвояването на калция и фосфора, а те от своя страна в отговор реагират срещу изтеглянето и изтъняването на стъблата.
5. Не закалявайте разсада патладжан по обичайния начин. Закаляването е процес, който е свързан с температурни промени. Растенията ще оживеят, но при 10 градуса по Целзий престават да усвояват хранителни вещества, а при 8 градуса преустановяват развитието си – получава се един вид анабиоза.
Патладжанът се закалява на силна светлина. Той е светлолюбива култура, но обича нежната слънчева светлина. При засаждане на постоянно място получава топлинен стрес. Излагането на слънчева светлина на открито е желателно да започне в облачни дни от половин час, като се увеличава постепенно.
