Ако през миналия век битуваше мнението, че страната и е изключително богата на води, то световните статистики днес сочат, че България е сравнително бедна на повърхностни водни ресурси. Данните сочат, че те съставляват едва 0.3% от територията на страната, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб, съобщиха експерти от природозащитната организация WWF.
От друга страна България попада в географски ширини, чувствителни към климатичните промени, което оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите и се отразява пряко върху хидрологичния режим на реките.
За съжаление, опазването на водните ресурси не е много популярна тема у нас, защото сме свикнали да приемаме водата за даденост, без да осъзнаваме, че този толкова ценен ресурс е ограничен и подложен на огромен натиск в резултат от прекомерната му употреба и негативните последици от климатичните промени.
Затова WWF иска да благодари на всички близо 8 000 български граждани, които подкрепиха с подписа си Рамковата директива за водите, съобщиха от организацията.
До момента над 375 хиляди души са призовали Европейската комисия да защити действащия европейски закон за водите във връзка с инициираната от нея проверка за годност. Огромният граждански интерес превърна публичната консултация за водното законодателство в една от най-големите в историята на Европейския съюз.
Приет през 2000 г., законът, по-известен като Рамкова директива за водите, е от изключително важно значение за опазването и възстановяването на европейските реки, езера и влажни зони.
В тази връзка, Европейската комисия проведе публична консултация, обръщайки се както към експерти, така и към гражданите да изкажат своето мнение. В отговор през октомври WWF заедно с още над 130 организации от неправителствения сектор започнаха кампания „Живи реки“, с която призоваваха Европейската комисия да не променя законодателството на ЕС. Кампанията вдъхнови хиляди хора да се застъпят за европейските водни басейни, както и за силния закон, който ги защитава.
Защо е нужна Рамковата директива за водите?
Сладководните екосистеми са най-застрашените на планетата, а ситуацията в Европа не е по-различна. Днес цели 60% от водите на територията на Европейския съюз не са в добро състояние. Причината е, че държавите-членки позволяват те да бъдат експлоатирани по начини, причиняващи трайни вреди, като изграждане на язовири и практикуване на неустойчиво земеделие.
Точно заради това прилагането на Рамковата директива за водите е от огромно значение. Тя се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, приеман някога, както и за най-мощния лост на гражданското общество и индустрията за силна и амбициозна защита на водите. Законът изисква от държавите-членки да приведат в добро състояние водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г.
