Първи данни за болестта вирус на жълтото ечемичено вджуджаване – barley yellow dwarf virus (BYDV) в България са представени в началото на миналия век от известниа учен Констатнин Малков. Според него стопаните на житни посеви се оплакват от „саръ янък” или „казъл янък”. Тези турцизми от Североизточна България означават жълто или червено обагряне на листата на болните растения.
Причинителят BYDV заразява диви и културни видове от сем. Житни. Пожълтяването, което започва от върха и периферията на листата и постепенно напредва към централната жилка, е начален признак на болестта. Растенията изостават в растежа и развитието си. Братенето се засилва. Описаните прояви могат да бъдат на отделни петна (хармани) в посевите. Болните растения често загиват през зимата.
Благоприятни за масовата появата на болестта са закъснялата зима без снежна покривка, наличието на самосевки след некачествена жътва и пустеещи площи с житни треви в близост до посевите от културните видове.
Разпространяването на заразата става с листни въшки.
Вирус на пшениченото вджуджаване – wheat dwarf virus (WDV)
Признаците са сходни с тези жълтото ечемичено вджуджаване. Разпространяването на заразата става с цикади.
Вирус на пшеничената щрихова мозайка – wheat streak mosaic virus (WSMV)
По дължината на листата между жилките на петурата се явяват хлоротични петна, които по-късно се сливат черти (щрихи) и ивици, ясно различими от здравата тъкан. От тази проява идва името на болестта. Последиците от болестта са потиснат растеж, ниски добиви с влошено качество.
Преносители на заразата микроскопични акари, разнасяни от насекоми и вятъра.
Житните посеви са застрашени от още вирози като агропировата мозайка, бромусова мозайка и др., но точната диагноза може да бъде поставена след лабораторен тест на проби от болните прастения.
Внимание, срещу вирусните болести няма лек! Предотвратяването им и ограничаването на загубите зависи от агротехниката. Стопаните трябва да засяват в подходящи за региона срокове. Ранните сеитби увеличават опасността от заразяване на младите растения. Желателно е въвеждането на чужди сортове в производството да става внимателно !
Прибирането на реколтата без разпиляване на зърното, изораването на площите и унищожаването на плевелите са важни предпазни мерки. Срещу насекомните преносители е възможно пръскането с инсектициди на засетите площи и прилежащите пустеещи ивици.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София
anton_stoev@yahoo.com
