Закаляването на семената е позната и все по-широко прилагана практика. С нея се постига не само ускореното им покълване, но и повишаване на студоустойчивостта на топлолюбивите култури. Семената, които са преминали през процеса на закаляване, могат да се сеят на открито по-рано от установените срокове за дадения вид, а тези, които се сеят предзимно, са по-устойчиви на температурните колебания.
Как се закаляват семената?
Процесът се състои в последователно престояване на семената при различни температури.
Тази практика се е прилагала най-напред за ускоряване процесите на покълване на семената. Промяната на температурата води до бързо разрушаване на обвивката на семената, увеличава постъпването на вода и кислород, а също активира ферментите. Температурните изменения не само ускоряват биохимичните превръщания в семената, но в отделни случаи спомагат за дооформяне на семенните зародиши.
Закаляването на семената играе важна роля при предзимния посев на култури като зеле, моркови, лук и др. Ниските температури, при които престояват семената, повишават устойчивостта на младите растения към неблагоприятните условия.
Закаляването повишава студоустойчивостта и на много топлолюбиви култури като краставици, домати, патладжан, пипер и др. Семената се поставят в торбички и се накисват във вода – патладжан, домати и пипер за 12 часа, а тиквовите култури за 6 часа. Изваждат се от водата изцеждат се и престояват при температура 18-20 градуса за 12 часа и още за толкова в хладилник при температура 0-3 градуса. Този процес на закаляване позволява семената на тези култури да се засяват няколко дни по-рано, защото те стават устойчиви не само на ниски температури, но и на температурните колебания.
Температурните режими трябва да се следят внимателно и да не се допускат отклонения, защото могат да възникнат проблеми.
Съхраняването на семената на хладно място продължително е също своеобразен начин за закаляване, но преди засяване те трябва да се затоплят.
Пресните семена на тиквовите култури – краставици, тиквички, тикви, дини и пъпеши имат друга особеност – те се нуждаят от затопляне. Трябва да бъдат изложени 3-5 дни на интензивна слънчева светлина или под лампа, като периодично се разбъркват. Друга възможност е да се загреят в сушилня или печка при 37-38 градуса за 3-5 часа.
В миналото, когато повечето семена са събирали сами, жените са ги носили в памучни торбички близо до тялотото си 30-40 дни, а след това ги засявали. Едва ли са знаели точния отговор, но така е трябвало – от опит. Защо? Какво е налагало това? Установено е, че семената на тиквовите култури съдържат голямо количество белтъчини, които са жизнено важни за живите организми, но ако се засеят пресни, то тези протеини осигуряват излишък от хранителни вещества, вегетативната маса започва да расте много бързо, но не плодоносят. Много стъбла и листна маса, но оскъдно количество плодове. При нагряване белтъчините, които се се съдържат в семената, „стареят“ и растенията започват да цъфтят по-рано и дават значително по-голямо количество женски цветове, а добивите се увеличават.
Ако сравним сроковете на кълняемост на различните зеленчукови култури, ще установим, че при тиквовите те са най големи – 7-8 години при 80-95% кълняемост, което дава отговор на тези въпроси.
Днес, когато знаем тези отговори, за състаряване на семената съвсем не е нужно да ги носим в торбички до тялото си. Нагряването на слънце или за няколко часа в някакъв уред ще свърши същата работа.
Познаването на процесите на закаляване и ползите, които носят, както и особеностите на различните култури ще дадат възможност за постигане на оптимални резултати.