Резки климатични промени, довели до сривове в производството и ниска доходност за фермерите – така с една дума може да се опише отминаващата 2018 година за почти всички браншове в земеделието. Зърнопроизводството не прави изключение от модела, с тази разлика, че при пшеницата все пак имаше ръст в цените, отчасти компенсиращ загубите от ниските добиви. „Ако обаче трябва да се обобщи изминаващата година за сектора, тя премина през редица драматични моменти, изправили бранша пред големи препятствия и предизвикали сериозни сривове в производството“, обяви пред Синор.БГ Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ.
Като припомни епичната битка на земеделците по повод промените в закона за горивата, който излишно натоварваше бранша с огромни задължения, Костадинов заключи, че проблемът все още не е решен. „Очакваме министерството на икономиката да промени първия вариант на наредбата за прилагане на този закон, където земеделският бранш отново беше поставен в ъгъла с непосилни ангажименти, подобни на тези на бензиностанциите, без да се отчита, че ние сме контролирани за разходваните горива от министерствата на финансите и на земеделието“, обясни председателят на НАЗ. И допълни, че наредбата все още не качена с последния си вариант, затова имат притеснения за това „какво ще изкочи от блюдото с изненадите“.
Почти безплодна се оказа 2018 година и по отношение на Закона за поземлените отношения, чийто първи вариант беше осеян с редица пропуски, в резлутат на което през есента депутати, земеделци и министерство решиха да се преработи за втори път. Само да припомним, че точно преди две години подобна съдба имаше и проектът на Поземлен кодекс, за който се похарчиха немалко държавни средства и който изцяло беше зачеркнат от браншовите организации.
„Отчитаме трудността при създаването на подобен тежък закон, затова вече и не настояваме да се бърза. Особено след септември тази година, когато депутатите предложиха в него да залегнат и клаузи от законите за арендата и за опазване на селскостопанското имущество, искаме наистина да се създаде добър закон, който да обхване изцяло поземлените отношения“, посочи Костадинов. И допълни, че на този етап комуникацията с министерството на земеделието върви добре, още повече че в подготовката на проекта активно участват и представители на браншовите организации.
Големият проблем според Костадинов обаче е липсата на Закон за браншовите организации, който би решил проблема с легитимността на организациите в сектора и за който се настоява поне от 1997 г. досега.
„Откакто последно поставихме искането си за подобен закон през ноември тази година, нямаме отговор нито от министерството на земеделието, нито от политиците в парламента“, посочи зърнопроизводителят. „А се оказва, че българските земеделци са единствените в ЕС без единна представителност при обсъждането на бъдещите политики и което е по-страшно – те научават новините за представянето на българската позиция в Еврокомисията не от нашите власти, а от браншовите организации от Източна Европа“, посочи още Костадинов. Той даде за пример поредната изненада, научена от бранша преди два месеца - че в Икономическия съвет към Европейската комисия, където фигурират представители на всяка държава-членка, представляващи различни сектори от икономиката, работят четирима български чиновници, които уж трябва да представляват интересите на селското стопанство на България, но чиито имена дори не се знаят от земеделските производители.
„Странно е, че по толкова много важни за земеделието въпроси, тези чиновници са гласували с „мълчаливо съгласие“ и което е още по-страшно – тяхната позиция няма нищо общо с националната позиция по бъдещата ОСП, одобрена от нас и от министерството на земеделието“, заключи Костадинов. Самият той е научил за безмълвието на българските чиновници от колеги от Източна Европа, с които през последната година се опитват да работят заедно в защита на общите си интереси след 2020 г.
„Според нас е назрял моментът, при който българските земеделци трябва да имат свой евродепутат, защитаващ интересите на агробизнеса в бъдещия Европейски парламент“, посочи шефът на НАЗ. Защото опитът дори на румънските им колеги сочи, че с добре подготвен европейски депутат лобирането пред европейските институции би довело до ефект за прокарване на политиките, към които родните фермери се стремят.
„При последната ни среща с българските евродепутати в България бяхме изумени от факта, че те не са ни поканили на среща, по която се обсъжда европейско законодателство, касаещо земеделските организации“, посочи Костадинов. И допълни, че в същото време практиките на румънските евродепутати са на светлинни години по ефективност при защитата на интересите на земеделския бизнес.
Колкото до очакванията си за 2019 г., председателят на асоциацията на зърнопроизводители смята, че заради европейските и местни избори това ще бъде една динамична година, изпълнена с неизвестности.
„За нас е важно работата по преговорите за бъдещото еврозаконодателство да не започне отначало, в случай че сегашният Европарламент не одобри проектите за регламенти, по които се работеше от юли досега“, заключи Костадинов.