Отглеждането на патладжан не е толкова трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е във възможностите и на начинаещи градинари. Независимо от факта, че в някои отношения патладжанът проявява капризи, то при спазването на определени правила, резултатът ще бъде задоволителен.
С какво е необходимо да се съобразяваме?
– Първото нещо, което трябва да се знае при разсаждането, е, че разсадът трябва да бъде на два месеца /плюс минус няколко дни /. Ако не се засади след седемдесет дни, реколтата намалява с около една четвърт.
– Патладжанът има много нежни корени, вследствие на което те се травмират при пикиране и пресаждане и трудно оцеляват. Тези, които преживеят, забавят развитието си значително и намаляват добивите. Затова е препоръчително разсадът да се отглежда в отделни торфени секции.
– Патладжанът предпочита късия ден и поради тази причина при отглеждането на разсад е желателно да се покрива за няколко часа /примерно след 18 часа вечерта/.
– Съседството на домати и патладжан е недопустимо. Независимо, че са роднини – Solanaceae, доматите силно потискат развитието на деликатните си сини родственици. Като добавим и факта, че ги нападат едни и същи болести и вредители, особено фитофторозата, то не бива да се допуска близост между тях, както в градината, така и при отглеждането на разсад.
– Друго много важно правило е, че патладжанът се нуждае от подхранване по време на целия вегетативен период – добре балансирано подхранване с органични и неорганични торове. Превес имат органичните – добре прегорял оборски тор, компост, птичи тор, който се полива под корен, но е необходимо да се пазят листата. Последното се отнася не само за наторяването, но и за рутинното напояване. Азотните торове трябва да се поръсят между редовете.
– Поливането изисква специално внимание, защото корените на растенията са много нежни, предимно повърхностни, в резултат на което патладжанът бързо губи влагата. Когато горният слой е сух, тогава е необходимо незабавно поливане. Но трябва да се вземе под внимание и факта, че излишъкът от влага ускорява развитието на гъбички и гниене на корените. Не понася дъждуване.
– Когато растенията са окончателно формирани, почвата трябва да се разрохква, за да се насища с кислород, като по този начин се ускорява развитието.
– Патладжанът се нуждае от колтучене и формиране на растенията. Това е залог за богат добив.
– Трябва да се обръща внимание на пожълтелите, деформирани и повехнали листа. Желателно е незабавно да се отстраняват, за да не губят растенията сили да ги възстановяват.
– Когато плодовете са съзрели и са готови за бране, в никакъв случай не трябва да се отчупват. Използването на ножица или нож е задължително, защото при отчупването се нараняват и травмират растенията и вероятността да попаднат вируси и насекоми, особено листни въшки, е много вероятна.
