Черешата и вишната са широко разпространени овощни култури, които са напълно приспособени към нашия климат. Издържат на засушавания и ниски температури. Но както повечето овощни дръвчета, особено при валежна пролет като тази, те са обект и на редица неприятели.
Кои са насекомите и другите вредители, които основно нападат тези костилкови дръвчета и как да се води ефективна борба. За целта е важно те да се познават, така че да успеете да предотвратите появата им.
– Глоговата листозавивачка е вид пеперуда, чиито гъсеници нанасят поражения по плодните пъпки и листата. Тя дава едно поколение годишно. Яйцата са разположени на купчинки и зимуват върху стъблото и клоните на растенията.
– Черната черешова листна въшка има блестящо черно оцветяване и ясно изразена конусовидна опашчица. Храната и е сокът на младите издънки, където създава цели колонии. Бързо покрива листната маса и изсушава част от нея. Растежът на черешите значително намалява, а поради увредените лезии на дървото могат да се развият гъбични заболявания. Тя няма задължителна миграция. Основни гостоприемници са черешата и вишната, но междинни могат да бъдат великденчето и лепката.
– Вишневият /черешов/ хоботник е бръмбар с дължина около 5 мм. Има вишнев цвят със златист или зеленикав нюанс. Той има едно или двегодишно развитие, като зимува в земята. С повишаване на температурите се настанява в короната на дърветата, като се храни с пъпките, цветовете и листата им. След узряването на плодовете започва да се храни с тях, като пътьом отлага ларвите си.
– Малката зимна педомерка е пеперуда, чиито женски имат зачатъци на криле със сив до светлозелен цвят, а мъжките индивиди имат добре развити крила – предните са жълто-кафяви, а задните сиво-кафяви. Гъсеницата е тревистозелена, на гърба с една по-тъмна, а странично с няколко по-светлозелени линии. Има няколко поколения годишно и зимува като яйца по клоните. Тя се храни с пъпките, като препятства нормалното развитие на короната.
– Черешовата муха е дребно насекомо с черно блестящо тяло и жълта глава. Тя снася личинките в плодовете, като ги прави негодни за консумация. Ларвите са жълтеникаво-бели, без глава, само с устни и без крака. Има едно поколение годишно и зимува като какавида в почвата на дълбочина около 10 см.
Методи за борба с неприятелите
За борба с вредителите се прилагат стандартни и несложни методи, като по-голямата част се отнасят до профилактиката. Съществува и препоръчителен набор от действия, които ще позволят отстраняването на неприятелите, които вече са се настанили в черешите и вишните.
Борбата с вишневият хоботник може да се води като периодично се разтръскват дърветата /не е приложимо за възрастните такива/ до образуването на плодовите завръзи. Тук на помощ могат да дойдат ловните пояси. За по-голяма надеждност се препоръчва трикратна допълнителна обработка с фунгициди: до появата на листата, след прецъфтяване и след опадане на листата.
За борбата с листните въшки могат да се използват инсектициди, но до началото на формиране на завръзите. В качеството на профилактична мярка се препоръчва намаляване на мравките, кото се явяват основни преносители. Почистването на стволовете също може да се превърне в допълнителен ефективен инструмент за борба с листните въшки.
Независимо колко добри са съвременните средства за борба с неприятелите, сред приоритетните мерки трябва да бъде превенцията.
Водещите специалисти препоръчват пролетно третиране с медни препарати или бордолезов разтвор. Освен това е необходимо да се обработват не само дърветата, но и почвата под тях.
