За последните две години „Българската асоциация на организациите на производителитена плодове и зеленчуци (БАОППЗ) е изпратила близо 30 сигнала за срещи с администрацията на земеделското министерство, на които да се обсъди искането им за бърз прием на заявления по мярка 9 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
Мярка 9 предвижда европейско и национално подпомагане за учредяване на групи и организации на производителите, от чиято дейност българското земеделие и животновъдство имат огромна потребност. Целта е България поне отчасти да навакса изоставането при сдружаването в сектора, където сме на едно от последните места в ЕС.
„Отнесохме проблемите си дори до европейската администрация, която реагира светкавично и бяхме приети дори от еврокомисаря Фил Хоугън. За тези две години обаче никой от българското министерство не направи опит да разисква проблема въпреки нашите сигнали“, обясни за Синор.БГ председателят на асоциацията Чавдар Маринов.
Преди ден Синор.БГ публикува насоките за кандидатстване по мярка 9, които бяха качени на страницата на агроминистерството месец преди да се обяви приемът на проекти през юни. По този повод от асоциацията изпратиха до редакцията ни отворено писмо с коментар по темата. Ето и пълният текст на позицията на БАОППЗ.
„Характерно за агросектора в страната ни е (визираме приоритетните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“) разпокъсаността на производството, наличието на малко на брой големи производители и множество дребни производители, които обаче не са обединени в организации, а предлагат поотделно продукцията си на пазара. Като резултат от липсата на организираност в сектора е много остър проблемът, свързан с разпределението на добавената стойност по веригата на доставките. Ролята на организациите на производителите на плодове и зеленчуци за скъсяването на веригите на доставка е безспорна.
Мярка 9 "Учредяване на групи и организации на производители" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е удачен инструмент за обединяването и оцеляването на земеделските производители.
За съжаление горецитираната мярка трябваше да стартира още преди две години, за да постигне своята цел. В момента са признати над 67 групи и организации на производители от всички сектори, като датата на признаване на повечето от тях е отпреди две години. Следователно първите две години от подпомагането и то с най-високите проценти на субсидиране са загубени. При разпределение на подпомагането в % от оборота по години: първа – 10%; втора – 9,5%; трета – 9%; четвърта 8,5%; пета – 8%, то следва да обобщим че първите две години съставляват 43 % от общия размер на подпомагане. При бюджет на мярката за този прием от 14 793 043 лв., това автоматично означава, че вече са загубени около 6 410 319 лв. Земеделските стопани са лишени от съответното подпомагане и най-вероятно остатъкът от бюджета ще бъде преразпределен и насочен към други мерки.
Разбира се това не е основния проблем на групите и организациите на производители. Проблемите са много по-сериозни и дълбоки, за което сме сезирали многократно компетентните органи.
Ролята на Организациите и на Групите производители при производството и търговията на плодове и зеленчуци е безспорна. Чрез тези структури се понижава себестойността на производството, повишава се качеството и изравнеността на партидите и най-важното е, че се скъсява търговската верига на доставка, което има преки ползи за потребителите/консуматорите. Насоките на ЕК са за непрекъснато обединяване на земеделските производители в организации на производители, а организациите на производители в асоциации. Такива са и приоритетите, заложени в множество стратегии и програми, които обаче реално липсват или умишлено са свалени от електронните страници на компетентните органи.
По същество всеки един опит за създаване на Организация на производители е свързан с множество проблеми за членовете производители, като техните индивидуални проекти по мерки от ПРСР се оказват със спрени плащания или дори, получават отказ.
Основният проблем е свързан с липсата на процедура и методика в ДФ „Земеделие“ и в Министерство на земеделието, храните и горите за разграничаване на случаите на т. нар. „Двойно финансиране“ на проекти, представени от Групи на производители и Организации на производители на плодове и зеленчуци, а и в другите сектори по мерки от Първи стълб на ОСП и индивидуални проекти на техни членове по мерки от Втори стълб на ОСП. Липсата на ясна методика за диференцирането на подобни случаи /демаркация/, води до значително забавяне на обработката на заявките за плащане и неоснователно спиране на тяхното разглеждане от страна на ДФ „Земеделие“, забавяне на одобрението на отделни проекти и дори тяхното отхвърляне, което се отразява негативно върху бизнеса и поражда финансови корекции при възстановяване на европейските средства в Националния бюджет. В този омагьосан кръг са попаднали четирима наши членове, като повече от 2 години чакат възстановяване на направените разходи по одобрени проекти от мярка 4.1 от ПРСР. Общият размер на неправомерно спряното финансиране е над 7 млн. лева.
Важно е да се отбележи, че степента на организираност на производителите в определен регион на дадена държава членка се счита за особено ниска, когато средната стойност на изчислените степени на организираност е по-малка от 20 % за последните три години, за които има съответни данни, както е посочено в чл. 52, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията. У нас тези данни са далеч под критичния минимум или степента на организираност в България е средно около 5 % за сектора на „Плодовете и зеленчуците“.
Във връзка с тези проблеми писмено сме искали четири срещи с г-н Живко Живков изпълнителен директор на ДФЗ и четири срещи с министъра на земеделието, храните и горите, ресорния зам. министър и директори на дирекции в МЗХГ, на които все още нямаме отговор. Повече от седем месеца не можем да осъществим подобни срещи, а само за сравнение ви споменавам, че за седем дни уредихме среща в Брюксел със зам. началника на кабинета на комисар Фил Хоган, Български евродепутати и директор на дирекция в ГД Земеделие към ЕК.“
