По повод новите фитосанитарни стандарти, приети миналия месец от Международния орган за осигуряване на безопасността на международната търговия на растения и растителните продукти, професор Радослав Андреев от факултета по Растителна защита и агроекология при Аграрния университет в Пловдив представи пред Агропловдив.БГ някои от съвременните неприятели за земеделските култури, навлезли в страната ни през последните години. Става въпрос за петнистокрилата дрозофила сузуки, доматеният молец и тютюневата белокрилка, които се оказват сериозен проблем за овощари, оранжеристи и зеленчукопроизводители.
Дроздофилата сузуки е пренесена от Източна Азия и от три години се следи от растителнозащитниците. Тогава единични екземпляри от нея са намерени покрай тържищата в Пловдив, Кюстендил и Благоевградско. Миналата година обаче са наблюдавани първите сериозни повреди от нея по малините и по прасковите в Сливенския регион. Основно дроздофилата е пренесена с цитрусовите плодове.
За съжаление тази муха все още не е проучена достатъчно в България, посочва проф. Андреев. Сузуки снася над 50% от яйцата в зрелите плодове. Стопаните я установяват едва при прибирането на реколтата, когато не може да се пръска заради карантинните срокове.
За разлика от другите дрозофили, които се развиват в гниещи плодове, тази муха се е приспособила да снася в здрави зрели плодове, които ларвите скашкват отвътре, така както правят плодовите мухи.
Летежът на вредителя може да започне през май и се насочва към зрелите плодове. Миризмата я привлича. Напада череши, прасковите, кайсии, киви, най-много малини и ягоди. Неприятелът нанася жестоки поражения - в Англия например над 80% от реколтата в някои региони е компрометирана от тази дрозофила.
Прави голям брой поколения. Предполага се, че в България ще направи пет. В други държави може да снесе яйца осем пъти, а в Индия дванадесет. Напада и някои диви гостоприемници като например боровинки, посочва проф. Андреев.
Женските са трудни за различаване. Те трябва да се гледат с голямо увеличение, за да се види яйцеполагалото, с което женският екземпляр си втиква яйцата в узрелите плодчета. Там снася на групички яйца. Те се излюпват за един ден и започват да се хранят като отделят ензими, които скашкват тъканите на плода. На това място има хлътване на плода. Над 50% от яйцата мухата снася в зрелите здрави плодове. Към 30-на процента снася във вече скашкани развалени плодове. А има и по-малък процент, при който яйцата се снасят в зазряващите плодове. Така че чухата ги избира и по цвят, предимно червен. Яйцата са много интересни. Те са втикани и остават две от тях да стърчат като нишки, но за да се видят е необходимо голямо увеличение.
До този момент е установена в областите Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Сливен. През 2017 г. тази муха оцеля въпреки студената зима и нанесе сериозни повреди. Проблемът е, че в страната липсва система за контрол. „Имаме вече регистрирани препарати за неприятеля, но хората още не го познават. Ще го видят чак по време на беритбата, когато мухата ще е направила вече повредите и ще е безсмислено да се води борба. Не е проучено как зимува, предполага се, че като възрастно“, посочи още професорът.
