Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
08.05.2018 г.

Нови фитосанитарни стандарти срещу опасните вредители по растенията

Новите заплахи
Нови фитосанитарни стандарти срещу опасните вредители по растенията

sinor

По повод новите фитосанитарни стандарти, приети миналия месец от Международния орган за осигуряване на безопасността на международната търговия на растения и растителните продукти, професор Радослав Андреев от факултета по Растителна защита и агроекология при Аграрния университет в Пловдив представи пред Агропловдив.БГ някои от съвременните неприятели за земеделските култури, навлезли в страната ни през последните години. Става въпрос за петнистокрилата дрозофила сузуки, доматеният молец и тютюневата белокрилка, които се оказват сериозен проблем за овощари, оранжеристи и зеленчукопроизводители.

Дроздофилата сузуки е пренесена от Източна Азия и от три години се следи от растителнозащитниците. Тогава единични екземпляри от нея са намерени покрай тържищата в Пловдив, Кюстендил и Благоевградско. Миналата година обаче са наблюдавани първите сериозни повреди от нея по малините и по прасковите в Сливенския регион. Основно дроздофилата е пренесена с цитрусовите плодове.

За съжаление тази муха все още не е проучена достатъчно в България, посочва проф. Андреев. Сузуки снася над 50% от яйцата в зрелите плодове. Стопаните я установяват едва при прибирането на реколтата, когато не може да се пръска заради карантинните срокове.

За разлика от другите дрозофили, които се развиват в гниещи плодове, тази муха се е приспособила да снася в здрави зрели плодове, които ларвите скашкват отвътре, така както правят плодовите мухи.

Летежът на вредителя може да започне през май и се насочва към зрелите плодове. Миризмата я привлича. Напада череши, прасковите, кайсии, киви, най-много малини и ягоди. Неприятелът нанася жестоки поражения - в  Англия например над 80% от реколтата в някои региони е компрометирана от тази дрозофила.

Прави голям брой поколения. Предполага се, че в България ще направи пет. В други държави може да снесе яйца осем пъти, а в Индия дванадесет. Напада и някои диви гостоприемници като например боровинки, посочва проф. Андреев.

Женските са трудни за различаване. Те трябва да се гледат с голямо увеличение, за да се види яйцеполагалото, с което женският екземпляр си втиква яйцата в узрелите плодчета. Там снася на групички яйца. Те се излюпват за един ден и започват да се хранят като отделят ензими, които скашкват тъканите на плода. На това място има хлътване на плода. Над 50% от яйцата мухата снася в зрелите здрави плодове. Към 30-на процента снася във вече скашкани развалени плодове. А има и по-малък процент, при който яйцата се снасят в зазряващите плодове. Така че чухата ги избира и по цвят, предимно червен. Яйцата са много интересни. Те са втикани и остават две от тях да стърчат като нишки, но за да се видят е необходимо голямо увеличение.

До този момент е установена в областите Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Сливен. През 2017 г. тази муха оцеля въпреки студената зима и нанесе сериозни повреди. Проблемът е, че в страната липсва система за контрол. „Имаме вече регистрирани препарати за неприятеля, но хората още не го познават. Ще го видят чак по време на беритбата, когато мухата ще е направила вече повредите и ще е безсмислено да се води борба. Не е проучено как зимува, предполага се, че като възрастно“, посочи още професорът.

Нови фитосанитарни стандарти срещу опасните вредители по растенията
13733

Последни материали
Виж
Нова високодобивна генетика рапични хибриди, вече и в България!
Интуиция, Интелект, InVigor
Плащането е до 9 август
Животновъдите кандидатстват по схемата de minimis от 28 юни до 15 юли
Важно преди жътва
Държавата отпуска 24 милиона лева за попълване на резерва със зърно
Прави се през юни
При богата реколта е важно ябълките да се проредят
Към 11 юни 2019 г.
Фонд „Земеделие“ с пълен списък на платените проекти по ПРСР
Статистика
Износът на зърно от ЕС изостава в сравнение с 2018 г., но вносът нарасна с 26 процента
Свързани материали
Виж
Практика
Горската ягода помага в борбата с петнистокрилата дрозофила
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам