Докато при обществените поръчки, организирани от директорите на училищата, водещо при избора на фирма доставчик е най-ниската цена, а не качеството, не можем да говорим за здравословно хранене при децата в детските градини и училищата“, заяви омбудсманът Мая Манолова при провеждането на дискусионния клуб „Детско и училищно хранене. Средиземноморска диета“, организиран съвместно с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хранителния бранш, министерството на здравеопазването и министерството на образованието и науката, съобщиха от пресцентъра на обществения защитник.
Манолова подчерта, че практиката с ниската цета се налага при търговете въпреки залегналите изисквания в двата подзаконови нормативни акта за ученическото хранене – Наредба 9 и Наредба 37, изготвени от министерство на здравеопазването (МЗ) и министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), между които съществува и противоречие – наредбата на здравното ведомство има конкретни изисквания към всички храни и продукти, а тази на земеделското препраща към нормите на Българския държавен стандарт.
По отношение на безплатната училищна закуска, която се предоставя по правителствена програма, ситуацията е идентична, изтъкна омбудсманът. „Ако някой може да ми каже каква изобщо закуска може да се осигури за 42 стотинки, не говорим за това да е здравословна, аз наистина ще го изслушам с интерес“, категорична бе тя.
По нейни данни в училищните комисии не присъстват представители на Агенцията по безопасност на храните и Регионалната здравна инспекция, което води до предоставяне на различни менюта и поставя под въпрос качеството на храната. Манолова показа седмично меню на дете в детска градина, което за закуска в един от дните получава корнфлейкс с прясно мляко, а за обяд, заедно с таратора и салатата, корейска мусака, която няма нищо общо с традиционната българска кухня.
„И ако в училищните столове има някакъв контрол, то ситуацията в част от училищните лавки е наистина притеснителна. В тях може да се купят чипсове, газирани напитки, както и фъстъци, които съдържат овкусители, модифицирано нишесте, палмово масло, соя, гума арабика и оцветители, сред които брилянтно синьо, меден хлорофил и татразин, който може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“, изтъкна омбудсманът.
Тя представи официална статистика, според която над 26% от децата в България на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло. По данни на Световната здравна организация, страната ни се нарежда на 5-то място по детско затлъстяване. Всеки 4-ти първокласник е с наднормено тегло, а всяко 6-то дете с форма на затлъстяване. Омбудсманът допълни, че близо 70% от разходите за здравеопазване на година отиват за борба с хронични болести, в основата на които стои липсата на здравословно хранене.
„Нужни са съвместни, координирани и решителни действия на институциите, на законодателите, на производителите, на контролните органи, на родители, на учебните заведения“, смята Манолова. Тя е категорична, че са необходими ясни критерии за качеството на храните, усъвършенстване на нормативната уредба, засилване на контрола и увеличаване на финансирането.
На свой ред председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов обяви, че ръководеното от него ведомство е издало редица заповеди за забрана на нелоялни търговски практики при предлагането на хранителни продукти на деца, съобщиха от пресцентъра на комисията. „Няколко съдебни решения, които има вече по тези наши произнасяния, по-скоро показват, че сме на прав път в стремежа си да ограничим възможността и родители, и деца да бъдат заблуждавани относно стойностите и качествата на определен тип продукти за хранене на пазара”, отбеляза Маргаритов.
Той изрази готовността на КЗП занапред да участва все по-активно във всички възможни формати за контрол, включително при необходимост да се влиза в лавките и складовете на училищните столове, за да се види какви продукти се използват и дали отговарят на изискванията на законодателството в сферата на потребителската защита.