При отглеждането на кромид лук за пера през зимата понякога краищата им започват да пожълтяват и да съхнат. Защо се случва това?
Причините могат да са няколко, но няма начин проблемът да идва от почвената смес, тъй като тя на практика не влияе на реколтата – всички хранителни вещества в перата идват от луковицата. Кромидът може дори да се отглежда във вода, в която липсват хранителни вещества изобщо. Не е рядкост отглеждането му в стърготини, пясък, слънчогледови люспи и други вещества, в които няма и помен от плодородие.
Пораженията от болести и вредители през зимния период също са слабо вероятно, тъй като насекомите са рядкост през зимата, као изобщо ги има, а заболяванията едва ли ще успеят да се развият за толкова кратък срок.
Съвсем друг е случят обаче, ако луковиците са били заразени още в полето. За профилактика срещу маната, която е сред най-разпространените заболявания по перата на кромида, преди засаждането семената трябва да се нагреят при температура 35-40 градуса по Целзий в продължение на 2-3 дни. Този тип обработка потиска инфекцията и изкарва луковиците от състоянието на покой, което води до бързото израстване на корените и перата.
Друга причина за пожълтяване на листата може да бъде измръзването. Кромидът е устойчив на студ, но краищата на перата са по-чувствителни към ниските температури. Особено забележимо става това при резки температурни колебания – ако през деня се е стоплило до 20 градуса, а през нощта се стигне до отрицателни температури, може да се стигне до измръзване, което при това ще се прояви след 5-6 дни.
Най-вероятно е обаче краищата на перата да пожълтеят при недостиг на влага в почвената смес и донякъде във въздуха. Обикновено кромидът се отглежда в ограничен слой почва с дебелина 5-10 сантиметра, а ако се ползват едни и същи съдове, част от почвата се състои от корени от предишната реколта, а максималното количестов вода в нея е ограничено. Повърхността на перата обаче е достатъчно голяма, за да може влагата да се изпарява сравнително бързо, а когато достигнат 30-40 сантиметра дължина, водата започва да не достига. Още по-валидно е това при относително ниската влажност на въздуха в оранжерията или в стаята, ако отглеждаме кромида в домашни условия.
В крайна сметка необходимостта от поливане се определя, като цялото растение се повдига заедно с почвата. Ако долната част на корените е суха, трябва да увеличим поливането. Мнозина градинари съзнателно не поливат растенията преди прибирането на реколтата, за да не станат прекалено воднисти, но пък ако водата в почвенат смес е малко, резултатът ще се види в изсъхналите краища на перата.
