След като през миналата година депутатите от Патриотичния фронт не успяха да прокарат промени в Закона за опазване на земеделските земи, които да удължат срока за строителство в бивши земеделски земи, сменили временно статута си след скандала със заменките, сега те повторно въвеждат поправки, този път в Закона за посевния и посадъчен материал. Промяната обаче беше забелязана от президента Румен Радев, който в тази част от закона наложи вето и днес в земеделска комисия законопроектът трябва да се преразглежда.
По този повод пред парламента са насрочени протести от еколози, които се противопоставиха и през миналата година на законодателните опити за отваряне на врата за бетониране на Черноморието.
Става въпрос за удължаване на сроковете, в които лицата, сменили статута на земята от нива в строителна площадка преди 2011 г., да могат да строят и след 24 май 2017 г., когато изтече срокът, разписан в Закона за опазване на околната среда. През миналата година депутатът Йордан Апостолов предложи този срок да бъде удължен с 3 години, така че започналите строителство да го довършат до май 2020 г.
Става дума за 1 871 имота, от които за 2017 е издадено разрешение за строеж, а самото строителство е започнало в 153 имота. Тези земи са в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие или в трите области Добрич, Варна и Бургас и съответно техните общини, попадащи в тези две зони“, посочи на заседание на комисията по земеделие в парламента Стилиян Митев, експерт в земеделското министерство. В такава ситуация са още 13 000 парцела в цялата страна.
След като през миналата година опитът на патриотите не успя, тази година същият депутат отново предложи удължаване на сроковете, но този път в преходните разпоредби на Закона за посевния и посадъчен материал. Предлага се автоматично подновяване на строителните площадки, като ще се минава през процедура за препотвърждаване на това право, като държавата няма да събира нова цяла такса за услугата, съобщиха протестиращи пред БНР. Ако таксата за строеж сега е по-висока от платената преди 7 години, собственикът ще доплати само разликата. Ако пък тогава е платил повече, хазната ще му връща ресто. Преди година частниците се жалваха, че тарифата за промяна на предназначението на земята е непосилна – между 1 600 и 4 000 лв. на декар. С промените се дава право промененият статут да се запази, като земята не се връща отбратно в земеделска.
Дали с тези промени не се допуска непозволена държавна помощ на пазара на ЕС, това тепърва ще се разбере от начина, по който депутатите се отнесат към ветото на президента, наложено върху Закона за посадъчния и посевен материал, коментира сп. "Икономист".