„В навечерието на българското европредседателство е нужно да следваме примера на политици като д-р Г.М. Димитров - велик българин, земеделски лидер, убеден републиканец и демократ. Той е сред визионерите в българската политика, личност, която посвети живота си на каузата свободна и независима България и проправи нашия европейския път.” Това заяви председателят на политическа партия „Обединени земеделци“ Петя Ставрева при откриването на възпоменателната дискусия по повод 45-годишнината от смъртта на д-р Г.М. Димитров.
Събитието в Централния военен клуб в София събра на 13 декември земеделци, политици, общественици и граждани. Дискусията уважиха кметът на София Йорданка Фандъкова, зам.-председателят на парламента Емил Христов, шефът на Държавна агенция Архиви доц. Михаил Груев и Дейвид Петерсън от политическия отдел на посолството на САЩ у нас.
Доктор Димитров е непосредствен наблюдател, организатор и участник във всички политически борби и един от първите, които остро се противопоставят на участието на България във Втората световна война на страната на хитлерофашизма.
След 1944 г. той отново е в опозиция и се бори срещу властта на Отечествения фронт и установяването на комунистическа диктатура в България, каза още Петя Ставрева.
Тя припомни политическата му инициатива за създаването българската РОТА в НАТО през 1951 г. и изтъкна, че като политик Г. М. Димитров е един от първите, който подкрепя създаването на Европейския съюз.
На едно от първите заседания на Съвета на Европа по настояване на българския земеделски водач се гласува резолюция да бъдат оставени празни столове за бъдещите депутати от поробените от комунистите страни от Източна Европа, когато те бъдат освободени. Така той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, където днес страната ни е пълноправен член, каза Петя Ставрева.
Историкът Стоян Райчевски говори за живота и политическата дейност на Доктора у нас и в изгнание и проследи израстването му като политик и водач, който не се бои да се противопостави на статуквото на властта. Той е еднакво непримирим както към присъединяването на България към Тристранния пакт, така и към наложената след 9 септември 1944 г. у нас комунистическа диктатура, каза Райчевски. И припомни, че още към края на 20-те години Г. М. Димитров организира Български академичен земеделски съюз като средство за борба с влиянието на социализма сред земеделската младеж. Преследване от властите, съдебни процеси, смъртни и доживотни присъди, емиграция и непрестанна политическа дейност за доброто на България са събитията, които бележат живата на д-р Г. М. Димитров и при монархията и по-късно при комунистическата власт.
Докторът е един от най-отявлените противници на установяването на комунистическа власт в България и противник на съветизацията на страната, акцентира в изказването си историкът.
В дискусията след това председателят на Държавна агенция Архиви доц. Михаил Груев направи паралел между възпоменателната дискусия за живота на Г. М. Димитрови и изложбата за лагера „Белене“ и подчерта, че такива събития имат своето място днес, защото младите хора не знаят нищо за „комунизма с нечовешко лице“.
Доц. Груев отбеляза, че емигрантският период на д-р Г. М. Димитров е сред малко проучените и призова историци и общественици, всички съпричастни към темата, да съберат фактите за дейността на българската емиграция и за Българския национален комитет, чийто основател е Доктора, в един обобщаващ труд.
Като празнина в българската историография той определи липсата на биография на д-р Г. М. Димитров. По думите му „неговият живот е толкова динамичен и пъстър, че може да послужи за сюжет на роман и на филм“. Първата стъпка обаче е написването на научна биография, смята доц. Груев.
Необходима е политическа воля за осветляване на истината за лагерите на комунизма, за това тя да бъде част от учебниците по история, заяви от своя страна Петя Ставрева. Това е необходимо, не заради мъст, а за да знаят младите поколения какво се е случвало, защото, по думите й, това е един изключителен урок от историята.
Защо личност, която посвещава живата си на борбата за свобода и демокрацията има такава нерадостна съдба, попита риторично режисьорът Длаголюб Гаджев. Той подчерта, че процесът срещу Г. М. Димитров през 1941 г. е изцяло политически. По думите му, приложените по делото доказателства са повече от смешни, тъй като преврат с два пистолета и една бомба не се прави. Но целта на властта тогава е била да намери врага, в момент, когато царска България венцеслави Хетлер, чиито войски са почти пред Москва. Гаджев добави също, че „участниците“ в т. нар. преврат са хора, разпространявали Манифеста, в който от името на демократичната общност се отправя призив към царя да запази неутралитет.
Гаджев засегна и темата за пропаганда на комунистите срещу д-р Г. М. Димитров. При завръщането си в България след 9 септември 1944 г. той си поставя задачата да възроди земеделския съюз. И на многохилядните митинги, които прави в големи градове на страната, показват силната подкрепа за земеделската партия, което плаши комунистите, посочи той.
Четири години в условията на новата демокрация се борих с БНТ да пуснат този филм и това стана едва след намесата на покойния Стефан Савов, каза режисьорът на „Вечният опозиционер“. Според него за личността на Доктора се говори малко, а обществото трябва да познава неговата личност.
Журналистът Христо Христов каза от своя страна, че едно от първите дела, които образува създаденото през 1967 г. VІ управление на Държавна сигурност, за борба с идеологическата диверсия, е срещу Г. М. Димитров. В него той е разработван под псевдонима „Дракон“. Това подсказва, че ДС е имала огромен респект към Доктора, защото обикновено псевдонимите на обектите са доста обидни, добави журналистът. Христов отбеляза също, че изучаването на истината за комунистическия режим в училище никога не е била приоритет пред нито едно дясно управление, което според него е грешка.
Той припомни още, че по време на управлението на ОДС, през 1998 г., БЗНС - Народен съюз, с лидер Анастасия Димитрова-Мозер, внася единственият, до днес, законопроект за лустрация. Той обаче не получава подкрепата на коалиционните партньори на земеделците в лицето на СДС. А това, подчерта Христо Христов, е ключовият момент за декомунизация на страната.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че е необходима политическа воля за изучаване в училище на истината за комунистическия режим и за живота и делото на личности като д-р Г. М. Димитров и Никола Петков.
В дискусията участваха режисьорът Драголюб Гаджев - автор на документалния филм „Д-р. Г.М. Димитров - Вечният опозиционер“ и разследващият журналист и изследовател на архивите на комунизма Христо Христов. Сред гостите бяха също Жаклин Толева - председател на БДФ, доц. Борислав Великов – председател на БНД, доц. Орхан Исмаилов – председател на НПСД, председателят на ДБГ Димитър Делчев и Найден Зеленогорски от ръководството на партията, председателите на РДП и БСДП Захари Петров и Йордан Нихризов, Борислав Алексиев от ръководството на ПП “Никола Петков” и членове на организацията. В дискусията участваха също членове на Националното ръководство на Обединени земеделци, членове от организациите в София и Пазарджик, симпатизанти и граждани.
