На външен вид прилича на репей, по вкус – на ябълка, а всъщност е просто ... ревен. Листата му обаче са по-груби от тези на репея, а дръжките им притежават уникален вкус. Рано напролет са направо деликатес, но в средата на лятото натрупват толкова киселини, че вече не стават за ядене. Затова дръжките на листата се режат и консумират само през пролетта, когато заместват всякакви плодове, докато овошките едва цъфтят, и в началото на лятото. Съдържат витамини и минерални вещества в големи количества, само с остър нож трябва да се свали тънката влакнеста кожица – всичко останало от тях става за ядене.
Младите листа пък могат да заместят другата зеленина в пролетните супи. Трябва обаче да се внимава наистина да са млади, тъй като с времето натрупват оксалова киселина, чието поглъщане в големи количества може да доведе до формиране на камъни в бъбреците и дори до летален изход при поемане на над 600 милиграма на килограм живо тегло.
Ревенът расте и без много слънце, но не трябва да се забравя, че обича водата. Ако изпитва недостиг на влага, расте слабо и формира по-малко дръжки, които освен това загрубяват и не са особено вкусни. За получаването на особено нежни дръжки пък растението трябва да се загърли.
„Реколтата” се събира, когато дръжките достигнат дължина 20-30 сантиметра. Те не се режат, а се чупят, като всеки път се отбират по 3-4 от най-големите. Ако се появят цветни стъбла и семената не са ни необходими, трябва да ги изрежем, за да не отслабват растението. След края на юли и началото на август вече не се берат дръжки, за да дадем възможност на храста да укрепне до октомври. През ноември всички листа се чупят и на всеки корен се влага по кофа прегорял оборски тори и 100 грама комплексен (комбиниран) тор, като по този начин са изпълнени всички условия за плододаването през следващата година. .
Ревенът се използва не само за салати – от него приготвят прекрасни конфитюри, плодови сокове, желета, пюрета и дори заместител на оцета.
Така че ако имате възможност да си засадите ревен, направете го, няма да съжалявате. Малко са непретенциозните растения, които дават плод още на втората-третата година толкова рано през сезона.
Обикновено ревенът се размножава чрез деление на всяко растение на няколко по-тънки с корените. Могат да се засадят и под короните на дървета.
Ако обаче няма възможност за размножаване чрез деление, се използват семена, които се оставят между 3 и 5 дни във вода, след което се полагат върху влажна тъкан, докато не покълнат. За засаждането на семената се подготвят лехи, по възможност с песъчлива почва или просто богата на прегорял оборски тор. Семената се засаждат през 10-15 сантиметра с 30 сантиметра между редовете. Това е „детската градина” за ревена. Когато растенията поотраснат и укрепнат, се пресаждат на постоянно място на разстояние 88-100 сантиметра един от друт. Това обаче вече трябва да стане на слънчево място или най-много в полусянка.
Животът на ревена е 10-12 години, след което се дели и се засажда на прясна почва.
