На 6 декември християнската църква почита паметта на Николай Мирликийски Чудотворец, живял през втората половина на III век, епископ на град Мира в областта Ликия. Името Никола има гръцки произход и произлиза от гръцките думи побеждавам (nikáo) и народ (laós).
Николай е руската форма на Никола и през годините се е утвърдила в източното православие. А Чудотворец идва от множеството чудеса, с които светецът е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец.
Противник на езичеството и арианството, след смъртта си свети Никола е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.
Често е наричан и Св. Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ, винаги, когато има случай за това.
Известна е легендата за трите дъщери. Преданието разказва как свети Никола помогнал на изгубил богатството си човек да омъжи трите си дъщери. В онези времена жените не можело да се омъжат без зестра и над тях грозяла опасността да бъдат принудени да станат блудници.
Когато техният баща се решавал да продаде някоя от дъщерите си, ненадейно някой променял съдбата ѝ. Разбира се, това бил светецът, който подхвърлял кесия с жълтици през прозореца и без да чака отплата си тръгвал, без да бъде разкрит от никого.
Същото се повторило за втората и третата дъщеря – по една кесия, с чиято помощ девойките успявали да се оженят. На третия път търговецът хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях.
Оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.
Според един от вариантите на легендата свети Никола подхвърлил торбите с жълтици не през прозореца, а през комина. Те попадали в прострените да се сушат на камината чорапи. Така било поставено началото на традицията, популярна в Северна Америка и Западна Европа, да се оставят чорапи на Коледа, в които добрият старец поставя своите подаръци.
Славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците пък идва от друга легенда. Свети Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб, но се разярила буря и един моряк паднал от върха на корабната мачта. Всички мислели, че е умрял, но свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето.
Вариант на тази легенда гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията Никулден да не остава без шаран на трапезата.
В България на Никулден се празнува рождението на светеца, а на 9 май (Св. Николай Летни) – неговата кончина.
Най-важното място в празника заема трапезата в чест на светеца. На нея задължително трябва да има прясна риба, основно шаран. Опичат се и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.
Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни.
В случаите, когато свети Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.
На днешния ден празнуват хората, чиито имена са производни или близки до Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На този празник именникът може да бъде уважен не само от близки, приятели и познати, но и хора, които не е задължително да са били поканени.
