При някои градинари крушите дават реколта още на втора-трета година, а при други – чак на пета-шеста и причината не е само в различните сортове, а и в начина на засаждане. Тогава е необходимо да осигурим на дръвчетата всичко, което им е нужно за растежа и развитието, за да пораснат по-бързо и по-рано да започнат да плододават.
На първо място най-добре е да се купят едногодишни фиданки – те са по-ниски, но пък корените им страдат по-слабо при пресаждането от разсадника. Едногодишните фиданки боледуват по-малко и по-рано започват да плододават. При двугодишните нещата не стоят толкова добре, а тригодишните навремето направо са били изгаряни заради непригодност.
Ямата за засаждането на крушата се изкопава на 50 сантиметра дълбочина и с диаметър от 80 сантиметра. Размерите са важни, тъй като в това пространство ще се развива кореновата система през първите 2-3 години от живота на дръвчето. В него трябва да се вложи всичко необходимо за посочения период – 10-15 килограма прегорял оборски тор, 200-250 грама суперфосфат, 100 грама калиев сулфат и 50 грама амониева селитра. Торовете не просто се изсипват вътре, тъй като корените могат да изгорят – смесват се с почва и върху тях се насипва 15-20 сантиметров слой земя, който ще защити корените, докато торовете не се разтворят до безопасна концентрация.
Преди засаждането корените на дръвчето се потапят в глинена баня, в която се добавя малко дървесна пепел и стимулатор за растежа. Фиданката се поставя върху своеобразно оформен хълм от плодородна почва, изсипана на дъното на ямата. Върху нея се разстилат корените и всичко се засипва със земя, която се утъпква с крак така, че пръстите да сочат към ствола на дръвчето, а се опираме на петата.
Подрязването на корените не е задължително – прави се, ако някои от тях са счупени или нацепени. В останалите случаи процедурата е дори вредна и няма да доведе до нищо друго освен до отслабване на дръвчето.
След засаждането фиданките се скъсяват с една трета, но на следващата година се прави минимална резитба или дори се избягва. Целта е короната да се развие и дръвчето да навлезе по-рано в етап на плододаване.
Голямо значение за бързия растеж има подхранването с азот. За целта за всяко засадено дръвче се изразходват по 40-60 грама амониева селитра, която се разхвърля върху почвата, след което се прекопава. Веществото действа само 2 седмици, но за този период крушата силно ускорява растежа. По-късно се използва карбамид, който стимулира растежа на листната маса.
Много благотворно на крушите действа натиевият хумат. С него дръвчетата се подхранват 3 пъти през първата година след засаждането – най-напред при разпукванена пъпките, вторият път – през юли, а третият – в края на август или началото на септември. Стимулаторът води до силен ръст на листата и филизите, като ускорява значително и навлизането в етап на плододаване.
Още един начин за ранно плододаване при крушите е да бъде присаден калем от тях на дюля – още на втората година ще се радвате на големи и уханни плодове.
