Mагията на цветовете в градината

Всеки път, когато се наслаждаваме на разпенените цветове на вишната, златистите листа на есенния клен или алените факели на лалетата, ние чувстваме магията на цветовете.

Цветният кръг
Особеностите на възприятията на цветовете и съчетанията между тях отдавна предизвиква интереса на учените. Още Нютон показва, че обикновеният бял цвят, който минава през призмата, се разлага на цветния спектър, който съдържа всички основни цветове. Това явление може да се наблюдава, когато на небето има дъга.
Добавяйки към основите цветове пурпурния, Нютон ги е обединил в кръг, благодаренние на който можем да създадем хармонични цветни съчетания. Запознаването с цветната гама има голямо значение и за градинарите, неслучайно тя се изучава и от ландшафтните дизайнери.

Триъгълници и хармония
В основата на кръга има шест цвята: три основни (червен, син и жълт) и три междинни (виолетов, зелен и оранжев). Смесването на основните цветове дава неутралният сив, както и смесването на цветовете, разположени един срещу друг в кръга. Те още се наричат допълнителни. Така на практика, жълтият „гаси” виолетовия, оранжевият – синия, а зеленият – червения. Съгласно законите на цветовъзприятието, ако при смесването на цветовете се получава сив цвят, то тяхното съчетание е най-хармонично.
Не само двойките допълнителни цветове заедно създават чувството за хармония и равновесие. Оказва се, че всеки равностоен триъгълник, вписан в цветния кръг, показва със своите ъгли цветовете, които при съчетание са приятни за очите. Цветното съвършенство в лехата може да се получи, като се засяват редом един до друг, например, тъмносинята ралица, червените лилиуми и златист кантарион.

Ярко и неутрално
Освен собствената цветова гама, голямо значение в цветното възприятие играе яркостта на цвета. Най-яркият от тях е жълтият, след него е оранжевият, след това – зеленият и червеният, а този ред завършват синият и виолетовият. Силата на въздействието на всеки цвят зависи от неговата яркост. Така че, за да уравновесите петното от жълти теменужки, трябва да засадите три петна с виолетови. Съотношението между оранжевото и синьото съставляват 1:2, а червеното и зеленото по тяхната яркост са приблизително еднакви. Ако отчетете това, то ще сте на още една стъпка до хармонията в градината.

Съвършенството се постига лесно
Най-съвършено се счита съчетанието между съседните цветове в кръга. За да не дрязнят очите такива съчетания, към тях трябва да се добавят неутрални цветове: бял, сив или сребрист. Резделяйки дисонантните цветове, те обединяват и хармонират във всяка композиция. Например, виолетовата лавандула няма да се противопоставя на червения мак в лехата или алените пламъчета, ако те се разделят от сребристи треви или растения със сиви листа.

Осветление
Възприемането на цветовете зависи съществено от характера на осветлението, а също така и от времето на денонощието. Интересно е, че студените цветове (син, лилав, сребрист) при дневна светлина сякаш се разтваря и не може да се забележи толкова много, а в сумрак – стават по-ярки. Топлите цветове (розов, червен или оранжев) през деня излизат на първи план, съкращавайки разстоянието, а в тъмнината гаснат, почти изчезвайки. Белият цвят е особен, защото практически на всеки фон и при всякакво осветление привлича вниманието. Тези особености са добре известни на опитните градинари, които използвайки цветната палитра на растенията, могат зрително да изменят мащаба на своята градина.

По съседство
Цветното възприятие с един и същ цвят может значително да се измени в зависимост от това с какви цветя си съседства. Например, жълтият на червен фон изглежда особено ярък, а на зелен става по-ясен и топъл, леко оранжевее. Затова, ако искате да оживите сенчестата леха, е достатъчно да засадите в нея например, няколко жълти иглики, теменужки или горски мак, като добавите около тях синя хоста. Въобще, полезно е да помните, че всички растения в бледи тонове стават по-ярки и наситени в обкръжението на тъмни листа.

[Илюстрация: Интернет]